Определение № 229 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2021 г.

ВКСIV гражданско отделение13.07.2022 г.докладчик Борис Илиев

Диспозитив

ДОПЪЛВА определение № 60311/ 26.11.2021 г. по гр.д.№ 4551/ 2021 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], да заплати на адвокат Р. Д. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], 500 лв /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.7 ал.1 т.5 от НМРАВ. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 60311/ 26.11.2021 г., в сила от 14.06.2022 г., с което са оставени без разглеждане по същество молби вх.№ 1785/ 30.08.2021 г. и вх.№ 2254/ 18.10.2021 г., подадени от С. Т. С., лично и в качеството му на законен представител на малолетното дете С. С. С., за отмяна на влязлото в сила решение на Великотърновски апелативен съд № 87 от 26.07.2021 г. по гр.д.№ 229/ 2021 г., с което е допуснато на основание чл.102 вр. чл.80 ал.2 СК непълното осиновяване на детето С. С. С., ЕГН [ЕГН] от Г. И. Р.. Ответната по молбите страна Г. Р., чрез процесуалния си представител адвокат Р. Г., е поискала допълване на така постановеното определение в частта за разноските. Поддържа, че във връзка с молбите са изготвени и подадени два отговора срещу тях, всеки включващ списък за разноски. В отговорите се съдържало искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна по реда на чл.38 ЗА. Счита, че се дължи възнаграждение по чл.7 ал.1 т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ в размер 500 лв. Затова моли С. С. да бъде осъден да заплати тази сума. Молителят С. оспорва искането. Според него то е недопустимо, защото страната не е представила списък за разноски и няма право да иска изменение на постановения акт в частта за разноските. Оспорва и основателността на искането като поддържа, че липсва договор за оказана безплатна правна помощ и доказателства, че Г. Р. е материално затруднено лице. Твърди, че самата Р. пред първоинстанционния съд заявила, че разполага с достатъчно спестявания и доходи, поради което искането по чл.38 ЗА съставлявало злоупотреба с право. Съдът намира молбата за допустима. Неоснователно ответникът поддържа, че по делото не е представен списък за разноски. В отговорите срещу молбите за отмяна е посочено, че се претендира присъждане на възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА и че това следва да се счита списък за разноски, което е достатъчно за удовлетворяване на изискването по чл.80 ГПК. Освен това искането не е за изменение на постановеното определение в частта за разноските, а за допълването му. Това искане не е обусловено от представяне на списък за разноски /Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС, т.8/. Разгледана по същество, молбата е основателна. Редовното производство по делото е образувано по молба на Г. Р. за непълно осиновяване на детето С. С.. С влязло в сила решение на Великотърновски апелативен съд № 87 от 26.07.2021 г. по гр.д.№ 229/ 2021 г. тази молба е уважена. Пред настоящия състав на ВКС делото е образувано по молби на С. С. за отмяна на това влязло в сила решение. Срещу тях са подадени отговори от Г. Р., чрез адвокат Р. Г., с приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение е по чл.38 ЗА. Неоснователно молителят поддържа, че такъв договор липсва – същият е приложен на л.28 по гр.д.№ 4551/ 2021 г., ВКС, ІV г.о. Договорът е сключен на 20.10.2021 г. и в него изрично е посочено, че адвокат Г. се задължава да изготви отговор по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, с което е допуснато непълно осиновяване на детето С. С.. В отговорите срещу молбите за отмяна присъждането на такова възнаграждение е поискано и е посочено, че същите следва да се считат като списък за разноски. Съдът е пропуснал да се произнесе по това искане с определението, с което е прекратил производството по делото, макар че са били налице условията по чл.78 ал.4 ГПК. Пропускът следва да се отстрани чрез допълване на преграждащия акт. Неоснователно молителят поддържа, че Г. Р. не била материално затруднено лице. Това, че в производството по делото тя е заявила, че разполага със средства и възможности да отглежда детето С. С., не означава, че е в състояние без затруднение да посреща разходи за оказана от адвокат правна помощ и защита. По изложените съображения съдът

Цитирани разпоредби

9