Определение № 170 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3230/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е решение от 09.11.2010г. по гр.д. №11992/2012г. на ГС София, с което е отхвърлен предявения от М. Г. Д. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и е отхвърлен иск с правно основание чл.86 ЗЗД. С определение от 09.10.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното по въпроса за предпоставките при които следва да бъде уважен иск с правно основание чл.86 ЗЗД при уважен иск по чл.31, ал.2 ЗЗД и по конкретно от кой момент става дължимо акцесорното задължение за лихви за забава, при наличие на изпратена покана за заплащане на основното задължение. С решение от 07.04.2014г. по гр.д.№32/30/2013г. на вкс е отменено въззивното решение от 09.11.2010г. по гр.д.№11992/2012 г. на ГС София, в частта му, с която съдът е отхвърлил иска на Н. И. М. и Р. И. М. срещу Х. Ц. К., М. Н. М. и Щ. Н. К. / последните трима като наследници на починалия в хода на производството Н. Щ. К./, предявен на основание чл.86 ЗЗД за сумата2253,74 лева - обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за периода 10.01.2008 г. до 10.11.2011г. и ВКС е осъдил Х. Ц. К., М. Н. М. и Щ. Н. К. да заплатят на Н. И. М. и Р. И. М. сумата 2253,74 / две хиляди двеста петдесет и три лева и 74ст/ лева, обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за периода 10.01.2008 г. до 10.11.2011г., както и сумата 575,07 лева разноски. С молба от 22.04.2014г. Н. И. М. и Р. И. М. са поискали да се измени решението на ВКС в часта му досежно присъдените разноски като бъдат присъдени още и такива в размер на 936,30 лева направени пред първоинстанционния и въззивния съд. С молба от 10.05.2014г. Х. Ц. К., М. Н. М. и Щ. Н. К. поддържат, че молбата е неоснователна, а като алтернативно искане молят същите да бъдат намалени на основание чл.78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд състав на четвърто г.о. приема за установено следното: С оглед разпоредбата на чл.80 ГПК, която предвижда страната, която е поискала присъждане на разноски да представи списък на същите пред съответната инстанция и даденото тълкуване в т.9 на ТР№6/2012г. ОСГК ТК на ВКС настоящият състав намира, че молба за изменение на решението в частта за разноските в случая е недопустима. Молителите Н. И. М. и Р. И. М. са представили списък пред ВКС само за разноски в размер на 575,07 лева и същите са им били присъдени с решението. Правната последица от неизпълнение на процесуалното задължение, посочено в чл.80 ГПК, е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, т.е. чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което в случая искането за присъждане на разноски извън тези, посочени в списъка пред ВКС, е недопустимо. Предвид изложените съображения, съдът