Решение № 1145 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8420/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Д. С. С. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Бургас, [адрес], против решение № 6017 от 03.07.2025 г., постановено по адм. д. № 568 по описа за 2025 г. на Административен съд – Бургас. Релевира неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявената от него против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас (ОД на МВР – Бургас) искова претенция с цена 2000.00 лв. бъде уважена. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за сторените такива пред настоящия съд. Ответникът – ОД на МВР – Бургас, със седалище в гр. Бургас, на ул. „Христо Ботев“ № 46 не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаването на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявения от С. против ОД на МВР – Бургас иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в проблеми и притеснения, в размер на сумата от 2000.00 лв. за периода от 25.08.2024 г. до 25.02.2025 г., причинени му в резултат на неоснователно прекратяване на регистрацията на собствения му лек автомобил, марка „Рено“ модел „Клио“, с рег. № [рег. номер], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2025 г. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответния административен орган сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Административният съд – Бургас е приел, че е сезиран от Д. С. с искова молба с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявена против ОД на МВР – Бургас, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в проблеми и притеснения, в размер на сумата от 2000.00 лв. за периода от 25.08.2024 г. – до 25.02.2025 г. и претърпени в резултат на неоснователно прекратяване на регистрацията на собствения му лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № [рег. номер], ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 26.02.2025 г. Съдът е установил, че на 25.08.2024 г., около 20.40 ч. - 21.00 ч., ищецът е управлявал в [населено място] собствения му лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“, когато е спрян за проверка от полицейски служители, в хода на която е тестван от младши автоконтрольор Н. Н. Н., служител на Районно управление – Царево (РУ – Царево) при ОД на МВР - Бургас с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“, което отчело положителен резултат за наличие на амфетамин. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1308117/25.08.2024 г., подписан без възражения – л. 28 от първоинстанционното дело. На лицето е издаден талон за медицинско изследване, след което същият е съпроводен до Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Царево, където дал биологични проби за химичен анализ. Въз основа на съставения АУАН, е издадена Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 24-0302-000240 от 25.08.2024 г. (л. 7, пак там), с която е прекратена регистрацията на лекия автомобил, собственост на С., за срок от 190 дни. Образувано е досъдебно производство № ЗМ 152/2024 г. по описа на РУ – Царево, прок. преписка № 14097/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Съгласно заключение от съдебна химико-токсикологична експертиза (л. 41-42, пак там), извършена във Военно-медицинска академия – София, в предоставените от С. биологични проби от кръв и урина, не се установява наличие на алкохол и амфетамин, метамфетамин и MDMA (3,4 метилендиоксиметамфетамин). С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.02.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас (л. 9-10, пак там) е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 152/2024 г. по описа на РУ – Царево, прок. преписка № 14097/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. На 21.02.2025 г. С. получил обратно иззетото му Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част 2 и 2 бр. регистрационни табели – разписка за върнати вещина на л. 45 от първоинстанционното дело. Издадена е Заповед № 302з-83 от 10.03.2025 г. за отмяна на процесната ЗППАМ за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на С. (л. 11-12, пак там). Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М. Д. С., майка на ищеца. При така установената фактическа обстановка, съдът е извел следните правни изводи: Приел е предявения от С. иск с цена 2000.00 лв. за допустим, но за неоснователен. Квалифицирал е исковата претенция като такава за установяване на неправомерни действия на полицейски служители от ОД на МВР – Бургас, приели резултата от проверката с техническо средство като меродавни и предприели сваляне на регистрационните табели и прекратяване на регистрацията на автомобила на ищеца по непотвърдени данни, въпреки и независимо от дадените биологични проби, вместо да действат съгласно Указанията за работа с техническото средство „Дрегер дръг тест 5000“ и Методиката за ползване на същото. Посочил е, че свалянето на 2-та бр. регистрационни табели е извършено фактически със съставянето на АУАН, серия GA, № 1308117/25.08.2024 г., издаден от Н. Н. Н., мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Бургас. Тълкувал е нормите на чл. 172, ал. 2, т. 3 и ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Мотивирал се е, че изземването на табелите с регистрационните номера, извършено със съставянето на АУАН, представлява действие на съответния контролен орган, имащо за цел реализиране на приложената принудителна административна мярка. Определил е това изземване като фактическо действие и като предварително изпълнение на принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, буква „б” ЗДвП. Позовавайки се на чл. 5, ал. 3, т. 1 и на чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, е подчертал, че превантивната цел, с която се налага принудителната административна мярка, изисква незабавна административна намеса. Изложил е доводи, че, след като действията на полицейските служители във връзка със сваляне на регистрационните табели и прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство представляват действия по предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 24-0302-000240 от 25.08.2024 г., те няма как да бъдат приети за противоречащи на закона. Не е установил незаконосъобразност на посочените от С. действия. Формирал е извод за липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране на безвиновната отговорност на ОД на МВР – Бургас за вреди. Като обсъдил свидетелските показания на майката на ищеца, е приел, че лицето не е претърпяло твърдените огорчение, обида и негативни емоционални изживявания от невъзможността да ползва собствения му лек автомобил. Извел е решаващия извод за неоснователност на исковата претенция за неимуществена обезвреда. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. На ищеца е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б."б" ЗДвП, именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата. В случая е приложена първата от посочените хипотези - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена след тестване с техническо средство "Дрегер драг тест 5000". След дадена кръвна проба се установява, че в кръвта на ищеца няма наличие на упойващи вещества. От посочените данни, установени по делото по безспорен начин е видно, че към момента на прилагане на принудителната административна мярка не е било налице фактическо основание за нейното прилагане. Фактът на употреба на упойващо вещество от водача на МПС не се осъществил в обективната действителност. Това означава, че спрямо ищеца е приложена принудителна административна мярка без обективното наличие на основанието за това. Същият за периода от прилагане на мярката до отмяната заповедта за налагането й, е търпял в личната си имуществена и неимуществена сфера административната принуда и нейните последици, свързани с лишаването от възможността за управление на автомобила, без основание. Следва да се посочи, че съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Мерките се налагат със заповед на компетентния за това орган, която по естеството си представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване за законосъобразност по реда на АПК. При прилагане на принудителните административни мерки компетентните органи действат при форма на компетентност - обвързана администрация /обвързана компетентност/, т.е. те не разполагат с възможност за преценка дали да действат, кога да действат и какъв по съдържание административен акт да издадат - всички тези обстоятелства са посочени в закона. Ето защо в случая при проверката при получени от теста с техническото средство данни за употреба на амфетамин от страна на водача, на същия е приложена мярката по чл. 171, т.2а, б."б" ЗДвП. Следва да се посочи, че заповедта за прилагане на мярката би могла да бъде обжалвана по съдебен ред, но доколкото оспорването материалната й законосъобразност е свързано с оборване на техническата констатация за употреба на упойващо вещество, което може да бъде извършено само с кръвен тест, то резултатът от оспорването е в пряка зависимост от резултата на кръвната проба. Както се установява по делото, резултатът е получен едва на 27.01.2025г., при прилагане на мярката на 25.08.2024г., т.е. срокът за обжалване на заповедта не бил могъл да бъде спазен. За ищеца е съществувала единствената възможност да поиска отмяна на заповед по реда на възобновяването на административното производство, от която възможност същият се е възползвал. Видно от съдържанието на мотивите на заповед № 302-83 от 10.03.2025г. заповедта за прилагане на мярката е отменена на осн. чл.99, т.2 АПК - нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Такива обстоятелства са резултатите от кръвната проба отричаща употребата на упойващо вещество към момента на проверката. При конкретните обстоятелства по настоящото дело, при наличие на противоречие в резултата от дрегер теста и кръвния тест за наличието на упойващо вещество в организма на водача, при даване приоритет на достоверността и истинността на резултата от кръвната проба пред техническото средство, следва да се приеме, че резултатът от теста с техническо средство е бил неверен, като е създал само привидност за наличието на упойващо вещество в организма - основание за прилагане на мярката. Това е привидност за съществуване на факт, който обективно не се осъществил в реалността. При това положение, като се има предвид обективната липса на основание за прилагане на принудителната административна мярка, не може да се приеме, че заповед №240 от 25.08.2024г. е съответствала на изискванията на закона. Тук не следва да се развиват съображения за нейната валидност, доколкото е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му законова компетентност при спазване на изискванията за вида на тази компетентност - т.1 на чл. 99. Обстоятелството, че същата е отменена, макар и не по т.1, а дори на осн. чл.99, т.2 АПК - поради обстоятелства, които, ако биха били известни към този момент, не биха довели до нейното издаване, сочи че заповедта не е съответствала на правния ред и закона. Отмяната на индивидуалния /и общия, за разлика от подзаконовия/ административен акт по реда на чл. 99 АПК има обратно действие - чл. 103, ал.4 АПК. Отмяната по чл. 99 АПК сочи на приложимост на нормата на чл. 301 АПК, съгласно която когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение,/ а в случая изпълнението е предхожда издаването на акта/, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. Доколкото в чл.301 АПК няма специална процедура по обезщетяване, то приложимост намира производството по глава единадесета - чл. 203 и сл. АПК. Ето защо, с оглед изложените аргументи, както и поради обстоятелството в правовата държава е нетърпимо понасяне на каквато и да е форма на законова принуда / в случая това е административна такава/, без наличието на законово основание за това, на ищеца се следва обезщетение, ако същият е понесъл вреди от имуществен или неимуществен характер. Доколкото административният съд не е разглеждал въпроса за размера на обезщетението, а този въпрос не може да бъде разглеждан за първи път от касационната инстанция, тъй като страната ще бъде лишена от една инстанция и по фактите, и по правото, то решението следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане при спазване на и дадените указания по прилагане на закона. С оглед на горното, Върховният административен съд