Определение № 819 от 30.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 753/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 04.07.2012г. по гр.д.№443/2012г., с което Градски съд София е оставил без уважение молба за изманение на решение в частта му за разноските. Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържат че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде намален размера на присъдените с решението разноски. Ответницата Д. И. Й. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С решение от 11.05.2012г. по гр.д.№443/2012г. Градски съд София, като е отменил частично първоинстанционното решение, е уважил предявените от Д. И. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 1000 лева разноски за производството пред въззивната инстанция. С молба от 15.06.2012г. [фирма] е поискала съдът да измени постановеното решение в частта му досежно присъдените разноски, като бъде присъден минимален размер на адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение въззивният съд, с оглед направеното искане, е приел, че молбата е неоснователна. Изложил е съображения, за това, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК страната може да направи до приключване на устните състезания по спора, а не и с искане по реда на чл.248 ГПК. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд е приложил точно закона, а се е съобразил и с практиката на ВКС, отразена и в цитираното от него определение от 24.03.2011г. по гр.д.№271/2010г. І т.о. на ВКС. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда възможност по искане на страните, съдът да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските, когато същите не са присъдени, въпреки че са поискани, или когато техния размер е неправилно определен. В случая не е направено такова искане от частния жалбоподател, а се претендира по реда на това производство намаляване на заплатеното от страната - ищец адвокатско възнаграждение, което е присъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК. Правилно е прието, че пропускът на страната да направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК до приключване на устните състезания в съдебно заседание на 07.03.2012г., за което е била редовно призована, не може да бъде саниран по реда на чл.248 ГПК, поради което молбата за изменение на решението в частта му за разноските, правилно е оставена без уважение. Предвид изложените съображения, съдът