Определение № 4566 от 02.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Ч., [ЛНЧ], гражданин на Украйна срещу Определение №414 от 15.01.2025 г. по адм. д. №2186/2024 г. на Административен съд - Бургас, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу Писмо, рег. №67-00-00-822/1 от 25.11.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) при Министерството на транспорта и съобщенията на Република България и е прекратено производството по делото. Твърди се неправилност на съдебният акт, поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответната страна – изпълнителният директор на ИААА изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В хода на първоинстанционното производство е установено следното: На 25.11.2024 г. В. Ч. е отправил Запитване, рег. №67-00-00-822/1 до изпълнителния директор на ИААА, дали като гражданин на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, има право да се яви на изпит за придобиване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) в Република България, въз основа на статута му на временна закрила. С Писмо, рег. №67-00-00-822/1 от 25.11.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, заявителят е уведомен, че по силата на чл. 1, ал. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) български документи за самоличност са: документи за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство и документи за пребиваване, като на основание чл. 36, ал. 2 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба №38 от 16.04.2004 г.), не се допускат до изпит лица без валиден документ за самоличност, без валидно свидетелство за управление на МПС (за лицата, които вече имат правоспособност) и лица, които се явяват след неговото започване. С писмото същият е разяснил, че съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, регистрационната карта не удостоверява самоличността на чужденеца и не е документ за самоличност по смисъла на българското законодателство, а лицата, които притежават такава не могат да бъдат записвани в курсове за придобиване на правоспособност за управление на МПС, респ. да се явяват на теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е обосновал извод за недопустимост на жалбата, на основание чл. 159, т. 1 АПК, тъй обжалваното писмо не съдържа властническо волеизявление на административен орган в рамките на нормативно определената му компетентност, а има само уведомителен характер. Определението е правилно. В съответствие с чл. 21, ал.1 АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Обжалваното писмо е във връзка с отправено от В. Ч. запитване относно правото му да се яви на изпит за придобиване на СУМПС и съдържа становище на сезирания орган относно приложението на относимото законодателство във връзка с направеното запитване, което няма задължителен характер. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая няма данни за подадено заявление за допускане до изпит по реда на Наредба №38 от 16.04.2004 г., за да е налице отказ, с който да се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Писмото не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда, или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя. Следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 159, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредба №1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, свидетелство за управление на МПС се издава на лице съгласно изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), Закона за българските лични документи (ЗБЛД), Правилника за издаване на българските лични документи (ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (ПИБЛД) и издадените въз основа на тях нормативни актове. Относно правото на лице, гражданин на Украйна, на което е предоставена временна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, да придобие СУМПС, а от там и да се яви на изпит за придобиване на СУМПС, е налице съдебна практика, в която се съдържа тълкуване на спорния въпрос и изрично е прието, че това лице е чужденец с „разрешено пребиваване“ по смисъла на чл. 1, §2, б. „а“ от Регламент (ЕО) 1030/2002 година относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни и на чл. 36 ПИБЛД – в този смисъл Решение №10497 от 07.10.2024 г. по адм. д. №5948/2024 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на ответника в производството следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По тези съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение