Решение № 3861 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8460/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез ст. юриск. Стойчева, срещу Решение №6815 от 31.07.2025 г., постановено по адм. дело №1254/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. А. Д. от гр.Хасково срещу Решение №1012-26-218-1 от 22.05.2025г. на Ръководител ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане №1012-26-17-15 от 24.04.2025г. на ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът – С. А. Д., чрез адв. Георгиева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение, първостепенният съд е приел, че компетентният орган неправилно е отказал да възстанови на Д. събрана от нея сума, погасена по давност, като това е и в противоречие с заложения в чл.6, ал.1 от АПК принцип на съразмерност. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че с Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково е било разпоредено, на основание чл.114, ал.2, т.2 и ал.3 от КСО, Д. да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.01.2014 г. до 05.06.2015 г. в размер на общо 5 859,41 лева главница. На 19.11.2024 г. от Ръководител на ТП на НОИ – Хасково до Банка ДСК ЕАД било изпратено запорно съобщение, с което на основание чл.110, ал.5, т.1 и ал.6 от КСО се налага запор по всички банкови сметки на длъжника във всички клонове на банката – за погасяване размера на установените с Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. дължими главница и лихви, до окончателното им изплащане, като е прието, че именно на дата 19.11.2024 г. разпореждането като необжалвано е станало стабилен административен акт. В тази връзка не е спорно, че на 03.12.2024 г. по сметката на ТП на НОИ – Хасково от банка ДСК е постъпила сума от запора в размер на 5 861,63 лева, като останали дължими само 31,06 лева, представляващи лихва по чл.113 от КСО. На 21.01.2025 г. ответникът по касация входирал жалбата си срещу Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с която освен, че претендирал същото да бъде отменено, но и направил възражение за изтекла погасителна давност за визирания в същото дълг. Тази жалба в крайна сметка била приета за подадена в законоустановения за това срок, като било посочено, че разпореждането е било връчено на адресата редовно едва на 10.01.2025 г. Именно по тази жалба касаторът се произнесъл с Решение №1012-26-17-8/21.03.2025 г., с което на основание чл.117, ал.3 от КСО потвърдил Разпореждане №РВ-3-26-01678900/22.08.2024 г. на Ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково, но погасил по давност вземанията от неоснователно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане, вкл. и за отглеждане на малко дете, за периода от 01.01.2014 г. до 05.06.2015 г. в размер на общо 5 859,41 лева – главница, поради изтекъл петгодишен давностен срок по чл.115, ал.1 от КСО, като в последната част този акт(като необжалван) станал стабилен административен акт. В останалата част(с която се оставя без уважение жалбата на лицето срещу разпореждането) било образувано съдебно производство, понастоящем висящо пред ВАС на РБ – адм. дело №12037/2025 г. по описа на съда, насрочено за 07.04.2026г. Предмет на това съдебно производство е последващо подадена от лицето до Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково молба от дата 10.04.2025 г., с която се претендира на основание чл.115, ал.2 от КСО да се възстанови на Д. сумата от 5 861,63 лева, поради отпадане на основанието за плащането и, а именно погасяване вземането по давност. В разпореждането на сезирания ръководител от 24.04.2025г. е прието, че независимо от погасяване на вземането по давност, то основанието за плащане не е отпаднало, като то е извършено преди датата на погасяване. Този извод е бил възприет изцяло от касатора, който с акта си от 22.05.2025 г. изложил мотиви, че когато длъжникът е пропуснал да се позове на изтекла погасителна давност, проведеното изпълнение е законосъобразно както от процесуална, така и от материалноправна гледна точка; кредиторът има правна възможност да запази полученото срещу дълг, засегнат от изтекла погасителна давност, не само когато полученото е доброволно платено, но и когато то е в резултат на принудително изпълнение, срещу което длъжникът е пропуснал да се защити чрез своевременно и надлежно предявяване на възражение за изтекла погасителна давност. В мотивите на обжалваното съдебно решение са изложени подробни аргументи, съобразени с материалноправната уредба, касаеща случая. Всъщност, актът на касатора тръгва от съвсем вярна принципна основа, тъй като в него ясно се отбелязва, че сумата няма да подлежи на връщане, само ако Д. е пропуснала да се позове на изтеклата погасителна давност, т.е. не се е защитила срещу принудителното изпълнение по разпореждането от 22.08.2024г. Съществена особеност на случая обаче, която е ясно установена при съдебното дирене, вкл. и от приложени актове на съда по други производства от значение за настоящото, е, че ръководителят на „Контрола по разходите на ДОО“ неправилно е извършил съобщаването(връчването) на разпореждането, поради което и погрешно е формиран извод, че към 19.11.2024г.(когато е изпратено и запорното съобщение) е налице стабилен(необжалван) административен акт. Т. е. Д. е била редовно уведомена и същата не е направила своевременно възражението си за изтекла погасителна давност. След като обаче с приложеното Определение №1827/27.02.2025г. по ч. адм. дело №299/2025г. на същия съд е било прието, че надлежното връчване на акта е станало едва на 10 януари 2025г., респ. Д. не е знаела за предприетите действия по изпълнението му(който акт подлежи и на предварително изпълнение съобразно чл.117а ал.1 КСО), то същата напрактика ефективно, вкл. в срока за доброволно изпълнение, е била лишена не само от възможността своевременно да обжалва акта, но и да направи волеизявление за погасяване по давност на дълга, преди действията по принудително изпълнение, насочени срещу нея. Възражение лицето е направило в първия възможен момент след узнаване за съществуването на разпореждането. По този начин, с незаконосъобразните си действия по връчване акта на адресата, ефективно са били заобиколени императивните норми в КСО, уреждащи тази материя и даващи възможност за своевременно и ефективно упражняване на правата от страна на Д. и то още в производството пред административния орган. В този смисъл няма как последващо касаторът да черпи права от това си незаконосъобразно поведение, с оглед невъзможността Д., преди събиране на сумата от сметката и, да се позове на изтеклата в нейна полза погасителна давност. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на Д., за която страна се констатираха те да са в размер на общо 1 000 лева, платени за осъществената защита от адвокат за тази съдебна инстанция и съобразно представения списък на разноските. Досежно бланкетно(формално и немотивирано по същество) направеното възражение за прекомерност на уговорените и заплатени 1 000 лева адвокатско възнаграждение, то следва да се посочи, че сумата не се приема за прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото и това във връзка с анализа на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им на вторично ниво на правно регулиране. Или НОИ следва да заплати на Д. сумата от 511,29 евро за тази съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,