Определение № 210 от 24.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1213/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е било разпореждане № 1 от 05.01.2022г., постановено по в.гр.д. № 417/2021 г. по описа на АС - Варна, с което на основание чл. 275, ал.2 вр. чл. 262, ал.2, т.2 вр. чл. 285 ГПК е върната частна касационна жалба № 3359/06.10.2021 г. на И. И. П. против определение № 362/13.09.2021 г. по в.гр.д. № 417/2021 г. по описа на АС – Варна. С определение от 12.04.2022г. е потвърдено разпореждане № 1 от 05.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 417/2021 г. по описа на АС – Варна. С молба от 05.05.2022г. ответникът по частната жалба „МБАЛ – Добрич“ АД,чрез процесуалният си представител, поддържа, че следва да се допълни определението 12.04.2022г. като бъдат присъдени разноски на дружеството в размер на 2000лева за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател-ответник по молбата И. И. в писмено становище поддържа, че не следва да се присъждат разноски на жалба „МБАЛ – Добрич“ АД, тъй като не е представен списък по чл.80 ГПК, а ако такива бъдат присъдени прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Молбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С определението си ВКС е приел, че администриращият съд правилно е върнал частната касационната жалба на основание чл. 274,ал.2, вр. чл.261, т.2 ГПК, но не се е произнесъл по направеното с отговора на частната жалба искане от процесуалния представител на „МБАЛ – Добрич“ АД за присъждане на разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 2000лева. Към отговора са приложени пълномощно и платежно нареждане от 10.03.2022г. на ОББ, от които се установява, че „МБАЛ – Добрич“ АД е заплатила на адв.И. Д. възнаграждение в размер на 2000лева. Настоящият състав намира, че на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по частната жалба следва да бъдат заплатени разноски за процесуално представителство пред ВКС, за което искането е направено своевременно и по надлежния ред, но не в претендирания размер. Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно и с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на болницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 927 лева. По изложените съображения съдът: