Определение № 2709 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Г. Й. и Й. Г. Й. против определение № 2464/20.1.2026г., постановено по адм. дело № 7471/2025 г. по описа на Административен съд София град. С определението в производство по чл. 176а от АПК административният съд е отхвърлил искането на двамата частни жалбоподатели да бъде изменено Протоколно определение № 38968/20.11.2025г., постановено по адм.д. № 7471/2025г. по описа на Административен съд София-град, в частта за разноските. Частните жалбоподатели считат обжалваното определение за неправилно. Молят Върховният административен съд да отмени оспореното определение и да присъди в тяхна полза още 511,29 евро, равняващи се на 1000,- лева, както и да бъдат присъдени разноските сторени в настоящото частно производство в размер 30,68 евро. Ответникът – кмет на район Витоша, Столична община, в писмен отговор оспорва частната жалба и излага съображения, че в полза на частните жалбоподатели въобще не следва да бъдат присъждани разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Административен съд София град е бил сезиран с жалба на двамата частни жалбоподатели в настоящото производство срещу мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“ да издаде заверени преписи от документи по заявление, подадено на 20.06.2025 г. Тъй като исканата услуга е била предоставена след образуване на делото пред съда, последният е възприел, че е налице оттегляне на административния акт /в случая мълчалив отказ/, чрез предоставяне на търсената услуга, поради което е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е производството по делото, но с оглед възприетото оттегляне на оспорения отказ е приел претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски за основателна. Намерил е, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен и от търсените 2000,- лева, е присъдил половината от тях – 1000,- лева. В инициирано от частните жалбоподатели производство по чл. 176а АПК, с определението, предмет на инстанционен контрол по настоящото дело, съдът от първа инстанция е отхвърлил искането за изменение на цитираното по-горе протоколно определение в частта му относно разноските. Определението е неправилно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима съгласно чл. 144 АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. От текста на нормата става ясно, че съдът не може служебно да извършва преценка относно прекомерността на претендирания адвокатски хонорар и да присъди по нисък размер. За да възникне това негово правомощие е необходимо заявено искане /възражение за прекомерност/ от насрещната страна. В производството пред Административен съд София град нито в съпроводителното писмо /л.3/, нито в представените писмени становища /л.78-79 и л. 110-111/, нито в проведеното на 20.11.2025г. съдебно заседание е заявено искане за присъждане на по-нисък размер на адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност. Заявеното в писменото становище на л. 79 изявление че „жалбоподателите следва да понесат отговорност за разноските“ не представлява възражение за прекомерност и не дава възможност на съда до редуцира адвокатското възнаграждение. Като е извършил преценка на това дали претендираният хонорар е прекомерен, без да е сезиран с такова искане, съдът от първа инстанция е постановил неправилно определение в частта му относно разноските. Поради което, искането за изменение на това определение в посока увеличаването на присъдените разноски с присъждане на още 1000,- лева, е било основателно и е следвало да бъде уважено. Като е отхвърлил искането, Административен съд – София град е постановил неправилно определение. Същото следва да бъде касирано, а Протоколно определение № 38968/20.11.2025г., постановено по адм.д. № 7471/2025г., следва да бъде изменено в частта му относно разноските, като Столична община бъде осъдена да заплати на двамата частни жалбоподатели още 511,29 евро, равняващи се на 1000,- лева, както и да бъдат присъдени разноските сторени в настоящото частно производство в размер 30,68 евро. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,