Решение № 883 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7652/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение №2405 от 29.05.2025г., постановено по адм.д. №1381/2024г. от Административен съд-Пазарджик/АС-Пазарджик/, с което по жалба на П. В. М. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх.№02-130-6500/111#8 от 17.09.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2020г. по схеми и мерки за директни плащания, както следва: По СЕПП-39.67 лева; СПП- 58.26 лева; ЗДП-93.34 лева; СПП-105.18 лева; СЗКЛЧ- 195.81 лева; СЗ-ДККП- 20109.36 лева и СЗОА- 2378.03 лева, и преписката е върната на Зам. ИД на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на П. В. М., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, с определен едномесечен срок за издаване на АА от датата на влизане в сила на решението. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът – П. В. М., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли оставяне на обжалваното съдебно решение в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Пазарджик е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но в конкретния случай в частта относно извършените от АО намаления на исканите от ЗП суми за подпомагане по СЗ-ДКППН, СЗ-КЛЧ и СЗо акта е немотивиран и издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 АПК. Съдът е намерил жалбата за основателна по отношение на парцел 47812552-11-1 с площ от 0.14ха, като е приел за неправилен възприетия от АО извод за недопустимост на площта за подпомагане поради неотстраняване на застъпване. В обобщение АС-Пазарджик е намерил, че УП в обжалваната му част е издадено при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването му, както и поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Решението е неправилно. С жалбата пред АС-Пазарджик като предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заявено УП изх.№02-130-6500/111#8 от 17.09.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ в частта, с която е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2020г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ както следва: По Схема за единно плащане на площ (СЕПП)- 39.67 лева; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП)- 93.34 лева; Схема за преразпределително плащане (СПП)- 58.26 лева; Подмярка 13.2 Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения/(НР2) -56.12 лева; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) (СЗ – КЛЧ)- 195.81 лева; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) (СЗ – ДККП)- 20109.36 лева, и схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци (СЗо)- 2378.03 лева. На земеделския производител са наложени санкции подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от делегиран регламент №640/2014г. в размер на 20109.36 лева по СЗ(ДККП). Оспореното УП е издадено предвид влязло в сила решение №973 от 13.03.2024г. по адм.д.№301/2023г. по описа на АС-Пазарджик, с което е отменено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2020г. с №02-130-6500/111 от 13.03.2022г., и след преразглеждане заявление за подпомагане УИН 13/020620/05786 за кампания 2020г. Неправилен е извода на съда за липса на изложени от административния орган фактически основания за издаването на административния акт в частта относно извършените от АО намаления на исканите от ЗП суми за подпомагане по СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ и СЗо. От съдържанието на уведомителното писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане, с направени изчисления чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото заявление и тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл. 30 ЗПЗП. Вписаните в уведомителното писмо основания и таблиците към него, посочените данни за парцелите с конкретизирането на площите, приети за недопустими, както и данните от административната преписка, обективират ясно не само фактическите, но и правните основания, обосноваващи издаването на УП в обжалваната част. В таблици 1, 4, 5, 6, 13 и 14 са посочени конкретни данни, отнасящи се до приетите от административния орган недопустими площи. Към всяка от таблиците са изложени обосновани мотиви относно данните, съдържащи се във всяка отделна колона, като за всяко конкретно намаление на заявената за подпомагане площ по съответния парцел са посочени както релевантните фактически обстоятелства, така и приложимите правни основания, обусловили недопустимостта на площите- в т.ч. колона 11 на Таблица 4 и поясненията към колона 11 подробно са описани причините за наддеклариране на площите с констатирани несъответствия по СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ и СзО. Противно на възприетото от първостепенния съд фактически основания за издаване на оспорения акт се съдържат и в документи, част от административната преписка по издаване на оспорения акт- заявление за подпомагане УИН 13/020620/05786 за кампания 2020г. от 15.05.2020г., таблица за използвани парцели 2020, декларации, карти на БЗС, заповед от 19.06.2020г. за извършване на проверка на място, доклад за проверка на площи, заявление от 26.06.2020г. на Зп, УП изх.№01-172-6500-164 от 17.07.2020г. и др. Дали съдържащите се факти в документите, част от административната преписка, обосновават възприетите от АО правни основания за намаление на исканото финансово подпомагане в оспорената част на АА е въпрос на материална законосъобразност на акта. В тази връзка съдът въпреки направения от него извод да немотивираност на акта е изследвал неговата материалната законосъобразност в тази част, приемайки, че по отношение на заявените за подпомагане площи по - пет парцела с обща площ от 9.62ха. са налице предпоставки за финансово подпомагане по чл.31а, ал.3 от Наредба №3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. В тази част решението на АС-Пазарджик освен при противоречие в мотивите (при прието от съда липса на фактически основания проверка за материална законосъобразност на АА в тази част и формиране на изводи от съда в тази насока е безпредметно) е постановено и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото съдът се позовал на установени факти в прието заключение на ВЛ по агротехническа експертиза, назначена по друго дело- адм.д.№301/2023г. на АС-Пазарджик – прието като доказателство към адм.д.№765/2022г. делото в ОСЗ на 18.03.2025г. Това процесуално действие на съда е в нарушение изискването на чл.195, ал.1 и чл.197, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. За съда липсва процесуална възможност да ползва експертиза, назначена по друго дело- чл.171 АПК. Допуснатото процесуално нарушение от АС-Пазарджик е съществено, поради което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение в тази негова част. Неотносимо и недопустимо е било искането за събиране на гласни доказателствени средства, след като фактите, които разпитания свидетел би следвало да установи се съдържат в писмени документи, налични по делото. Същевременно назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото, предвид поставените въпроси на ВЛ, е била относима само към част от изискуемите предпоставки ( без въпросите да касаят всички относими факти, необходими за установяване в тази насока) за ФП по СЗ-ДКПП, СЗ-КЛЧ и СзО, съобразно разпоредбите на чл.31а във вр. чл.30 от Наредба №3, и установеното от АО при извършената ПНМ( колона 11 от Таблица 4 от УП и поясненията към нея). Неправилен и необоснован е извода на съда и по отношение възприетото от АО правно основание за изключване от ФП на парцел 47812552-11-1, защото в случая се касае за установено застъпване, което може да се разреши единствено в процедурата по чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП вр. чл.17 от Наредба №5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция). Вместо да изследва законосъобразността на извършената процедура и фактите, свързани с резултатите от нея във вр. с приложимите норми на чл.17 ал.2, и ал.3 от Наредбата, съдът е допуснал оспорване на съдържанието на документ (регистър на ОСЗ) - процедура неотносима към изясняване релевантните за спора факти. Първоинстанционният съд не е изяснил и предмета на оспорване, доколкото е налице връзка между отказа за финансово подпомагане за 2020г. по СЗ-ДККП и наложената с УП санкция на подлежаща на прихващане от бъдещи плащания по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от делегиран регламент №640/2014г. в размер на 20109.36 лева по тази схема, предвид заявеното с жалбата оспорване на процесното УП и в частта за наложена санкция- неизпълнение задължението на съда по чл.158, ал.1, вр. чл.150 АПК- съществено процесуално нарушение на съда, налагащо неговата отмяна. Предвид изложеното налице са сочените от касатора основания по чл.209, т.3 АПК- съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обжалваното съдебно решение трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след изпълнение задължението на съда по чл.158, ал.1, вр. чл.150 АПК, да установи релевантните за спора факти, при даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства, евентуално чрез използване на специални знания на ВЛ, но относими към изясняване релевантните за спора факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми и целта на закона, включително приложими ли са в случая възприетите от АО материалноправни разпоредби, регламентиращи намаляване исканата финансова помощ в съответните размери по всички схеми и мерки, предмет на оспореното УП, включително в частта за наложени санкции за бъдещ период. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение