Определение № 901 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6364/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11186 от 30.09.2014 г., подадена от В. С. П. срещу определение от 16.09.2014 г. по гр. д. № 899/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което се оставя без разглеждане молбата му с вх. № 9753 от 11.08.2014 г., допълнена с молба – уточнение вх. № 10728 от 15.09.2014 г. за допълване или за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 897 от 01.06.2011 г., гр. д. № 899/2011 г. по описа на САС като в диспозитива на решението съдът го признае за собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза давност. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че частният жалбоподател както в първа инстанция, така и във въззивна е направил възражение за придобивна давност срещу иска на К. А. М., като така е предявил инцидентен установителен иск за собственост, въз основа на което съдът е следвало да се произнесе по този иск в диспозитива на решението си, а не да вземе отношение по него само в мотивите на същото. Твърди, че съдът неправилно е приел, че молбата му е за допълване на решението и с оглед на това е оставил същата без разглеждане като просрочена.Изтъква, че в подадената от него молба - уточнение от 15.09.2014 год. ясно е посочил, че искането му е по чл. 247 ГПК за поправка на явна фактическа грешка. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което диспозитивът на решението бъде допълнен, или делото бъде върнато на САС за неговото допълване по поискания начин. Ответникът по частната жалба не взема отношение по същата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно с чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. чл. 274,ал.1,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. С решение, постановено на 01.06.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г. по описа на САС, съдът е обезсилил решение от 27.07.2009 г., постановено по гр. д. № 4920/2007 г. на СГС, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД за сумата от 3135 лв. за периода от 13.12.2007 г. до 29.02.2008 г. и е прекратил производството по делото в тази част. Със същото решение е оставил в сила решението на СГС в останалата част, с което искът е отхвърлен за останалия размер. С молба от 11.08.2014 г., допълнена с молба – уточнение от 15.09.2014 г., частният жалбоподател в настоящето производство – В. П. е поискал съда „ да допълни диспозитива на решението като поправка на явна фактическа грешка ”, като го признае за собственик на процесния имот, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Предвид това уточнение при постановяване на своето определение Софийският апелативен съд е следвало да се произнесе по молба с пр. осн. Чл. 247 ГПК. В подкрепа на извода, че съдът е сезиран с молба по чл. 247 ГПК, а не с такава по чл. 250 ГПК се явяват и доводите развити в първоначалната молба на частния жалбоподател, където се иска допълване диспозитива на решението, но доколкото в неговите мотиви е прието за установено, че молителят – ответник по иска, е придобил имота по давност, но не е постановен диспозитив, с който да бъде признат за собственик въз основа на давностно владение.Тези доводи са относими към искане за поправка на явна фактическа грешка, а не към такова за произнасяне с допълнително решение. Съдебната практика и доктрината безпротиворечиво приемат, че допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по част от предмета на делото ,тоест когато както в мотивите, така и в диспозитива на решението не е формирана воля по цялото спорно право. Когато такава воля е формирана, но същата не е отразена в диспозитива на решението, се касае за явна фактическа грешка. С обжалваното определение съдът е приел, че е сезиран с молба за допълване на решението. С оглед на това е прието, че същата е недопустима като подадена след предвидения законов срок и на това основание е оставена без разглеждане. По този начин съдът се е произнесъл по молба – искане, с което не е сезиран. С оглед на това постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено като делото бъде върнато на Софийският апелативен съд за произнасяне по направеното искане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.