Определение № 443 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7163/2014 г.

ВКСII гражданско отделение29.12.2014 г.докладчик Гергана Никова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 147 от 26.09.2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по гр.д.№ 3531/2014 г. ОСЪЖДА И. Р. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] сумата 240 (двеста и четиридесет) лева разноски по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 9551 от 04.11.2014 г., подадена от И. Р. Ц. срещу определение № 147 от 26.09.2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по гр.д.№ 3531/2014 г., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на влязло в сила решение № ІІ-69-12 от 16.02.2012 г. по гр.д.№ 22983/2011 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение от 12.11.2012 г. по гр.д.№ 7301/2012 г. на Софийски градски съд. И. Р. Ц. е осъден да заплати на [фирма] сумата 540 лева разноски по делото. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – [фирма]. Поддържа, че обжалваното определение е законосъобразно. Претендира направените в настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на решение № ІІ-69-12 от 16.02.2012 г. на по гр.д.№ 22983/2011 г. на Софийски районен съд (влязло в сила на 23.07.2013 г. при условията на чл.296, т.3 ГПК) предходният тричленен състав на ВКС, Второ г.о. е приел, че въпреки изпратеното по реда на чл.306, ал.1 ГПК съобщение до молителя (сега жалбоподател) за привеждане на молбата в съответствие с разпоредбата на чл.306, ал.1 ГПК, същата е останала нередовна, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Обжалваното с настоящата частна жалба определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.306, ал.1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Последните са изчерпатено посочени в чл.303, ал.1 ГПК. Подадената молба за отмяна не е съдържала изложение, отговарящо на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, поради което съдът е указал на молителя да отстрани тази нередовност. Указанието е съобщено на 22.05.2014 г. на молителя (лично), но не е изпълнено, както правилно е приел и предходният съдебен състав. Изложеното означава, че като е оставил без разглеждане подадената от И. Р. Ц. молба за отмяна, съдът е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл.306, ал.2 ГПК във връзка с чл.286 ГПК. С оглед настоящото произнасяне в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените от ответника по частната жалба разноски в настоящото производство – адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия

Цитирани разпоредби

10