Определение № 605 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 311/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. с [ЕГН] и с адрес в гр. Варна, [жк], [адрес], против Определение № 12361 от 22.11.2024 г., постановено по адм. дело № 374 по описа на Административния съд – Варна за 2024 г. С обжалваното определение е върната исковата молба на Н. Н. срещу НОИ за присъждане на обезщетение в размер на лихвата върху пенсията за периода 29.10.2020-05.07.2021г в общ размер 1180,29лв,поради неизпълнение на задължението му да заплати държавна такса в производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за нищожност и недопустимост на обжалваното определение. Алтернативно се твърди неговата неправилност поради допуснато от съда, при постановяването му, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Иска се атакуваното определение да бъде прогласено за нищожно, алтернативно – отменено, като неправилно, и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази изложените в частната жалба доводи и провери обжалваното определение, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С молба при предявяване на исковата претенция частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от такси в производството,а в последствие на 27.02.2024г е поискал от съда да му бъде предоставена правна помощ.С разпореждане № 1959/27.02.2024г АС Варна е оставил исковата претенция без движение до отстраняването на констатираните в него нередовности.В последствие с определение № 2407/ 08.03.2024г съставът на АС-Варна е оставил без уважение искането на Н. за освобождаване от такси и разноски в производството по делото,както и без уважение е оставено и искането му за предоставяне на правна помощ.Н. е обжалвал това определение,като с определение № 4169/08.04.2024г на ВАС по адм. дело № 2960/2024г определението на АС Варна под № 2407 от 08.03.2024г е отменено и делото е върнато на същия съд последователно за произнасяне по искането за произнасяне на правна помощ и произнасяне по искането за освобождаване от такси и разноски след стабилизирането на първия акт досежно правната помощ.В изпълнение на указанията на ВАС с определение 4227/23.04.2024г по адм. дело № 374/2024г АС-Варна е предоставил правна помощ на Н.Н. във вид на процесуално представителство.Назначен му е процесуален представител- адв. Р. Дякова,след което е започнала отново поредица от процесуални действия насочени към отстраняване на нередовностите по исковата молба.Съдът е събирал доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК,като останалите нередовности по исковата молба очевидно са били счетени за отстранени след уточняването й от частния жалбоподател.С молба от 09.07.2024г Н. е сезирал съда с искане да оттегли молбата си за освобождаване от такси и разноски.При това положение с разпореждане от 15.10.2024г съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на Н. да представи доказателства за заплащането на държавна такса в размер на 10 лв в производството.С молба от 30.10.2024г Н. се е позовал на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от ГПК и е заявил, че няма да заплати държавна такса в производството.С Определение № 12361/22.11.2024г АС-Варна е върнал исковата му молба и по същество е прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но разгледано по същество неправилно поради постановяването му при противоречие с процесуалния закон. Съображенията на настоящия състав на Шесто отделение на Върховния административен съд са следните: Разпоредбата на чл.83 ал 1 т.6 от ГПК,приложим в настоящето произдводство на основание чл.144 от АПК предвижда,че такси и разноски в производството по делата не се внасят от от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ.След като на Н. е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство с определение 4227/23.04.2024г по адм. дело № 374/2024г АС-Варна,то по силата на закона същият се явява и освободен от такси и разноски в производството по конкретното дело.Макар на практика обстоятелствата,които преценява съда при решаване на въпроса дали да предостави правна помощ на едно лице или да го освободи от такси и разноски в производството да са сходни,правните последици са различни- както е посочил и състава на ВАС по адм. дело № 2960/2024г преди да се стабилизира определението за предоставяне или не на правна помощ,първоинстанционният съд не може да пристъпи към разглеждане на въпроса за освобождаването от такси и разноски по делото.АС-Варна е спазил указанията на ВАС в посоченото по горе определение,но не е съобразил правните последици на предоставената от него правна помощ- а именно нормата на чл.83 ал.1 т.6 от ГПК,която по силата на закона освобождава страната от заплащането на такси и разноски по делото.В този смисъл е и определение № 2214 ОТ 17.07.2023 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 2754/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.Докато на страната е предоставена првна помощ по реда на чл.23 ал.2 от ЗПП,то същата ще се явява и освободена от заплащането на такси в производството.Ако настъпи промяна в обстоятелствата,това би могло да е основание за прекратяване предоставянето на правна помощ,а при влизането в сила на подобен вид акт,и за преразглеждане на въпроса за дължимостта на такси и разноски.Това обуславя и извода на настоящия състав,че определението на АС-Варна следва да се отмени,а делото да се върне на същия състав за продължаване на процесуалните дейстния без необходимостта от Н. да се събира държавна такса и разноски в производството. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,