Определение № 380 от 08.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1529/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена от В. Г. Б. частна жалба срещу определение №1568 от 05.05.2016г. по ч.гр.д.№1697/2016г. по описа на Софийски апелативен съд ,с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба срещу определение №3820/12.02.2016г. по гр.д.№7407/15г. по описа на СГС,постановено по реда на чл.248 от ГПК. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт с твърдения за обжалваемост на определението на СГС и за неотносимост към предмета на въззивно обжалване посочените от САС разпоредби и тълкувателни разрешения. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. По същество е неоснователна. Предмет на въззивно обжалване пред САС е постановеното от СГС определение №3820/12.02.2016г.,с което същият се е произнесъл по направено пред него искане за допълване на определението по чл.419 ал.1 ГПК в частта за разноските. Това определение,съгласно чл.248 ал.3 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване допълваният съдебен акт.В случая допълваното определение,с което СГС се е произнесъл по частната жалба по чл.419 ал.1 ГПК – срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция /съгласно възприетото в т.8 на ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/.Поради това и атакуваното определение не може да се обжалва пред САС. Предвид изложеното, определението на САС следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното ВКС