Определение № 193 от 02.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 във връзка с чл.306, ал.1 и чл.286 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 403 от 28.01.2014 год. на Е. Н. С. от [населено място] срещу разпореждането от 17.01.2014 год., с което първоинстанционният Свищовски районен съд е върнал на основание чл.306, ал.2 във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК подадената молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 348 от 05.10.2012 год. по в.гр.дело № 985/2012 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 63 от 04.06.2012 год. по гр.дело № 892/2011 год. на Свищовския районен съд. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения: С разпореждане № 264 от 19.12.2013 год. на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е констатирано, че молбата за отмяна на влязло в сила решение, подадена от Е. Н. С., не отговаря на изискванията за редовност съгласно разпоредбите на чл.303 и сл.ГПК, поради което преписка вх.№ 17487/13.12.2013 год. е била върната на Свищовския районен съд за даване указания на молителката да посочи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл.306, ал.1 ГПК. С разпореждане от 06.01.2014 год. Свищовският районен съд е указал на молителката в едноседмичен срок от съобщението да посочи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В определения й от районния съд срок молителката е подала молба вх.№ 185 от 15.01.2014 год., в отговор на указанията да изложи точно и мотивирано основанията за отмяна. Свищовският районен съд е приел, че с молбата от 15.01.2014 год. молителката е изложила същите обстоятелства, визирани от нея и в молбата за отмяна и не твърди и не посочва наличие на нито едно от основанията, визирани в чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК, поради което на основание чл.306, ал.2 във връзка с чл.286 ГПК е разпоредил връщане на молбата за отмяна. Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Съгласно чл.306 ГПК молба за отмяна на влязло в сила решение се подава чрез първоинстанционния съд, който проверява дали същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК и дали съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като при нередовност изпраща на страната съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок. Нормата на чл.306, ал.2 ГПК предвижда, че при неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл.286 ГПК – молбата за отмяна се връща от първоинстанционния съд с разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба. Компетентен да разгледа частната жалба е Върховният касационен съд, както поради изричното препращане към нормата на чл.286 ГПК, така и като съд, който единствен е компетентен да се произнесе по молба за отмяна на влязло в сила решение. Първоинстанционният съд връща молбата за отмяна на влязло в сила решение при условията на чл.306, ал.2 ГПК, само ако е налице бездействие на страната, която не е подала молба с уточнение на реквизитите по чл.260 ГПК или не е представила приложенията по чл.261 ГПК. Ако обаче страната е подала молба в отговор на указанията да посочи конкретните основания за отмяна, то първоинстанционният съд не е компетентен да прецени дали с това молбата за отмяна е приведена в съответствие с изискването на чл.306, ал.1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Тази преценка е в компетентността на Върховния касационен съд при постановяване на определението по чл.307 ГПК /срвн. определение № 83 от 14.03.2014 год. по ч.гр.дело № 721/2014 год. на ВКС, ІІ г.о./. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.