Определение № 3361 от 28.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1546/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 20894/12.11.2025 г. на „Строителна компания 13“ ООД, чрез адв. Р. Р., за връщане на сумата от 97 489,75 лева, преведена по сметка на ВКС, като надлежно обезпечение, по смисъла на чл. 282, ал. 2 ГПК, за спиране изпълнението на въззивно решение № 37/05.02.2024г. по т.д.№ 328/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, в обжалваната му от „Строителна компания 13“ ООД част, с която – след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение № 96/23.12.2022г. по т.д.№ 136/2021г. на Окръжен съд – Хасково, като краен резултат „Строителна компания 13“ ООД е осъдено: 1/ да заплати на „Девекс Брейн„ ЕООД сумата от 95 028,71 лева, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД - представляваща авансово платена от ищеца на ответника, на основание договор за строителство от 01.09.2020г., цена на недоставени 276 бр. Бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, ведно със законната лихва върху същата сума от 21.06.2021г. / предявяването на иска / до окончателното й изплащане и 2/ да заплати на „Девекс Брейн„ ЕООД, на основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 2 470,04 лева – неустойка за забава в изпълнението на сключения с ищеца договор. Молителят се позовава на правния резултат от касационното обжалване. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 718/21.03.2024 г. по ч.т.д. № 580/2024 г. на ВКС, ТК, І т.о., е постановено спиране на изпълнението на невлязло в сила решение № 37/05.02.2024г. постановено по в.т.д. № 328/2023г. на Апелативен съд – Пловдив в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, за осъждане на „Строителна компания 13 „ ООД да заплати на „Девекс Брейн„ ЕООД сумата от 95 028,71 лева, на основание чл. 55, ал. 1, пр.трето ЗЗД, както и с която – след частично потвърждаване и частична отмяна - дружеството е осъдено да плати сумата от 2 470,04 лева, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В определението не е преценявана касационната необжалваемост на въззивното решение по втория иск, с оглед цената му, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ,предл. първо ЗЗД. „Строителна компания 13“ ООД е внесло парична гаранция за исканото спиране в размер на 97 498,75 лева – сбора от сумите по всеки от двата иска / 95 028,71 лева и 2 470,04 лева /- обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. Съгласно нова, служебно изготвена справка от счетоводител, към 24.11.2025г. сумата от 97 498,75 лева е налична по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд. С определение по чл. 288 ГПК по настоящото производство е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК, касационната жалба на „Строителна компания 13“ ООД срещу въззивното решение, в частта му, с която – след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 96/23.12.2022г. по т.д. № 136/2021г. на Окръжен съд – Хасково - като краен резултат „Строителна компания 13„ ООД е осъдено да заплати на „Девекс Брейн“ ЕООД сумата от 2 470,04 лева, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В останалата му обжалвана част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, като с решение № 310/07.11.2025г. по настоящото дело, въззивното решение е отменено и предявеният срещу „Строителна компания 13„ ООД иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, за сумата от 95 028,71 лева, е отхвърлен При така изложените обстоятелства, в съответствие с приетото в ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, молбата на „Строителна компания 13“ ООД по чл. 282, ал. 5 от ГПК се явява основателна, в частта с която се иска освобождаване на внесената от „Строителна компания 13“ ООД сума, в размер на 95 028,71 лева, за спиране на изпълнението на решение № 37/05.02.2024 г. по в. т. д. № 328/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, в която със същото е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД. Отречено е вземане на ищеца от ответника и настоящ молител, в размер на 95 028,71 лева, което да би могло да се удовлетвори от внесената парична гаранция. В останалата й част, за сума от 2 470,04 лева / разликата до претендираната за връщане сума от 97 489,75 лева / молбата следва да се остави без уважение. Въззивното решение, с което – след частично потвърждаване и частична отмяна, с присъждане на допълнителна сума - „Строителна компания 13 „ ООД е осъдено да заплати на „ Девекс Брейн„ ЕООД неустойка в размер на 2 470,04 лева, е влязло в сила и като такова подлежи на изпълнение. Предвид липсата на данни към настоящия момент молителят да е удовлетворил това вземане на кредитора, искането за освобождаване на парична гаранция в този размер се явява преждевременно. Воден от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение