Определение № 196 от 07.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2019 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. По делото е постъпила молба от Л. А. К., касатор по делото, вх. № 3643/21.05.2020г. на ВКС с искане за връщане на сумата 500 /петстотин/ лв., депозирана по сметката за обезпеченията на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно Решение № 1015 от 13.08.2019 г., постановено по в. гр.д. № 912/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Ответната страна- Б. М. Т. не е изразил становище в писмен отговор на молбата от Л. А. К. в предоставения срок за даване на писмен отговор от получаване на съобщението и не е възразил внесената гаранция да бъде върната. Съдът констатира, че делото е образувано по касационна жалба, вх. № 27741/24.09.2019 г. от Л. А. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд- Решение № 1015 от 13.08.2019 г., постановено по в. гр.д. № 912/2019 г. в частта му, с която като е потвърдено решение № 911 от 07.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1244/2018 г. на Пловдивския районен съд, като упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете Р. Б. Т. е предоставено на бащата Б. М. Т. от [населено място]; майката Л. А. К. е осъдена да заплаща на детето си Р. Б. Т., [дата на раждане], чрез неговия баща и законен представител Б. М. Т., месечна издръжка в размер на 200(двеста) лв., считано от завеждане на иска в съда – 24.01.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска; Л. А. К. е осъдена да заплаща на детето си Р. Б. Т., [дата на раждане], чрез неговия баща и законен представител Б. М. Т., месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, за едногодишен минал период от време, считано от 24.01.2017г. до завеждане на исковата молба – 24.01.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от влизане на решението в сила; оставено е без уважение искането на Л. А. К. да бъдат ограничени родителските права на Б. М. Т. по отношение на детето Р. Б. Т., както и в частта, с която е определен режим на лични отношения на детето Р. Б. Т. с майката Л. А. К., с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17,00 часа в четвъртък до 18,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. В останалата му отхвърлителна част, въззивното решение като необжалвано, е влязло в сила. С Определение № 309/14.04.2020 г. по гр. д. № 5646/2019 г. на 3-то г.о. на ВКС, съставът по делото е оставил без разглеждане касационна жалба с вх. № 27741 от 24.09.2019 г. от Л. А. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. П. от АК-П., против въззивно решение № 1015 от 13.08.2019 г., постановено по в.гр.д. № 912/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ въззивен състав, в частта му, с която е уважен искът за издръжка за минало време, с правно основание чл. 149 СК и не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1015 от 13.08.2019 г., постановено по в.гр.д. № 912/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ въззивен състав, в останалата му обжалваната му част, по касационна жалба с вх. № 27741 от 24.09.2019 г. от Л. А. К. от [населено място]. Срещу определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в срока за обжалване, не е постъпила частна жалба и определението е влязло в сила, а в останалата му част, определението е окончателно. След извършена справка в счетоводството но ВКС за постъпване на сумата от 500,00 (петстотин) лева по сметката за обезпеченията на ВКС, се установи, че посочената сума в молбата на Л. А. К. е постъпила с платежно нареждане от 29.10.2019 г. и към 21.05.2020 г. се намира по сметката за обезпеченията на ВКС. При тези данни молбата за освобождаване на обезпечението и превеждане на същото по сметката на Л. А. К., вх. № 3643/21.05.2020 г. на ВКС следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Когато въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 296, т. 3 ГПК, внесената сума подлежи на връщане, когато по делото има данни, че вземането е надлежно изпълнено, тъй като основното предназначение на внесената сума е да обезпечи присъденото вземане, както и когато ответната страна не възразява внесената гаранция да бъде върната. В случая въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и предвид данните по делото, на основание чл. 282, ал. 5 ГПК сумата следва да бъде освободена от сметката на ВКС за обезпеченията и преведена по посочената от молителката банкова сметка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,