Определение № 1162 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 45 559/18.07.2022 година, подадена по пощата на 15.07.2022 година, от И. К. Н., действаща лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетния (към този момент) К. М. Н. и от Б. М. Н., като непълнолетен (към този момент), със съгласието на майка му И. К. Н. за отмяна на определение № 3613/19.04.2022 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-ти въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 2418/2022 година. С посоченото определение съставът на Софийски градски съд, действащ като втора въззивна инстанция, е оставил без уважение частната жалба с вх. № 25 172 522/03.12.2021 година, подадена от И. К. Н., действаща лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетния (към този момент) К. М. Неврокопски и от Б. М. Н., като непълнолетен (към този момент), със съгласието на майка му И. К. Н. срещу разпореждане от 27.05.2020 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 35-ти състав, постановено по гр. д. № 24 348/2015 година за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] разноски по делото. В молбата за отмяна се навеждат твърдения за противоречие между това определение и определение № 1338/17.02.2022 година на Софийски градски съд, ЧЖ-І-Ж, постановено по ч. гр. д. № 15 001/2021 година, с което, по жалба на молителите, е обезсилено разпореждане № 302 846/16.12.2019 година на Софийския районен съд, 88-ми състав, постановено по гр. д. № 51 027/2014 година за издаване на изпълнителен лист в полза на „Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] срещу Е. Т. Н., починала на 10.03.2018 година и чийто наследници са молителите, за присъдените по делото суми. Излагат се твърдения, че тъй като случаите и по двете дела са идентични, като разпорежданията за издаване на изпълнителните листа са издадени след смъртта на наследодателката им (починала след постановяване на съдебните актове, служещи като основание за издаване на изпълнителните листа), то те е трябвало да бъдат разрешени по един и същи начин, поради което е налице предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК основание за отмяна. Ответникът по молбата Топлофикация-София“ ЕАД [населено място] не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта й основателността й. Подадената молба за отмяната е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Както определението, чиято отмяна е поискана, така и това на което се твърди, че то противоречи са постановени в производства по чл. 407 от ГПК. С ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година е прието, че постановените по реда на чл. 407 от ГПК от въззивните съдилища определения неподлежат на касационно обжалване, като в т. 3 от мотивите е посочено, че при произнасяне по молбата по чл. 405, ал. 1 от ГПК, съответно реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличието на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение на правото на принудително изпълнение. Поради това определението на Софийски градски съд не попада в обхвата на съдебните актове по т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 година, съгласно която на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Обективираните в ППВС № 2/29.09.1977 година, което постановление е запазило действието си и при съществуващата към настоящия момент нормативна уредба на отмяната, указания са задължителни за съдилищата, поради което съдебен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо не подлежи на отмята и молбата за това е недопустима. Освен това разпоредбата на чл. 407, ал. 1 от ГПК препраща към реда за обжалване на определенията, като по този начин определя и вида на акта, с който се произнася въззивният съд-определение. По отношение на това, кои определения подлежат на отмяна са налице задължителни за съдилищата указания по т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС, като съгласно даденото с нея тълкуване не подлежат на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск. В случая не се касае до прекратяване на делото поради отказ от иск, което прекратяване ще е пречка за повторно предявяване на иска, а за такова с което се разрешава процесуалноправен въпрос по делото. Затова подадената молба за отмяна е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение