Определение № 826 от 16.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7581/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Делото е образувано по жалба на адв. Д. Н., представляващ С. Д. С., С. С. С. и Т. С. С., срещу е определение от 14. 10.2013г. по гр.д.№206/2013г. на ОС Смолян, в частта му, с която е оставено без уважение искането му за присъждане разноски за адвокатски хонорар в размер на 4282 лева. Молят да се отмени определението и да бъдат присъдени поисканите разноски. Третото лице помагач - [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че определението е правилно и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното определение въззивният съд е изменил решение от 13.06.2013г. по гр.д.№206/2013г. в частта му за разноските и е осъдил [фирма] да заплати на адв. Д. Н., като представител на частните жалбоподатели допълнителен хонорар в размер на 1722лева за направените разходи пред първата инстанция. Със същото определние съдът е оставил без уважение искането му да бъде присадено и адвокатско възнаграждение в размер на 4282 лева за участието му във въззивната инстанция. Съдът е изложил съображения за това, че пред въззивната инстанция не е представен нито договор за правна помощ, от който да се вижда какво възнаграждение е уговорено и платено, нито друг документ удостоверяващ плащането на посочената сума в брой или по банков път. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Въззивният съд е постановил определението си без да е спазил разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, която изисква в хипотезата на оказана безплатна правна помощ / какъвто е настоящия случай/ адвокатът да получи адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай този размер съобразно уважената част от иска и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 4282 лева и ответникът по иска [фирма] на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден да ги заплати. Предвид изложените съображения, съдът