Определение № 733 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10739/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на М. К. К., А. К. К. и А. К. А. срещу определение № 11749/12.07.2024 г. по адм. д. № 5754/2024 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното определение за неправилно и претендират отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна не взема становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от частните жалбоподатели с иск по чл. чл. 292 от АПК да се признае за установено по отношение на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община, че влязлата в сила заповед № РА- 20-89/31.10.2016 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община, с която се нарежда на трети лица Столична община, район „Илинден”, Ц. С., Б. П., С. С. и Ж. С., като собственици по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, премахването на: „143 (сто четиридесет и три) броя строежи (сгради и постройки), всичките представляващи „ромската махала“ и намиращи се в УПИ III - за търговия, УПИ IV - за гараж, спорт и озеленяване и в ПИ с идентификатор 68134.1200.387 от кв. 3, м. НПЗ „Захарна фабрика”, съгласно ПУП /КРЗП/, одобрен с Решение № 118 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, с административен адрес: гр. София, [жк], [улица], район „Илинден” - СО, не подлежи на принудително изпълнение, поради изтичане на 5-годишна погасителна давност по чл. 285 от АПК. Направено е и алтернативно искане за прогласяване нищожността на заповед № РА- 20-89/31.10.2016 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане така предявената искова молба и жалбата за прогласяване нищожността на заповед № РА- 20-89/31.10.2016 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община и е прекратил производстсвото по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че активно легитимиран да предяви иск по чл. 292 АПК съгласно чл. 293, ал. 1 АПК е длъжникът, каквото качество нямат заявителите на теза претенция. Приел е също, че оспорващите не са адресати на заповедта, чиято нищожност се претендира, а липсват и твърдения и доказателства същите да са извършители на строежа, собственици на имоти или носители на ограничени вещни права. Така постановеното определение е правилно като материално и процесуално законосъобразно и обосновано. Правилен е изводът на съда, че съобразно чл. 274, ал. 2 от АПК "Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници". В случая изпълнителното основание е влязлата в сила заповед № РА- 20-89/31.10.2016 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община. Адресати на тази заповед са Столична община, район „Илинден”, Ц. С., Б. П., С. С. и Ж. С., като собственици по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ. Предявилите иска по чл. 292 АПК лица не са адресати на заповедта и същите не са длъжници по тази заповед. Ето защо те нямат и качеството на страни в изпълнителното ппроизводство. След като не са адресати на заповед № РА- 20-89/31.10.2016 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, Столична община, то ищците нямат и активна процесуална легитимация да претендират нищожност на заповедта. В случая следва да се има предвид, че право да обжалват заповед със съдържание като оспорената като нищожна имат само лицата, засегнати от разпоредилната част на заповедта.Такива са посочените като собственици в заповедта три физически лица и район „Илинден”,Столична община. Адресати на заповед като обжалваната могат да бъдат извършителите на строежите, собствениците на земята или на строежа или лица с ограничено вещно право върху тях. Жалбоподателите не попадат в нито една от тези категории, поради което законосъобразен е изводът на съда, че за тях не е налице правен интерес от обжалване на заповедта чрез претенция за нищожност. Предвид изложеното, като е приел процесуална недопустимост на депозираната искова молба поради липса на активна процесуална легитимация-липса на качеството длъжник за ищците, както и липса на правен интерес за прогласяване нищожността на заповедта, съдът правилно е приложил относимия материален и процесуален закон. В тази насока неоснователни са твърденията в частната жалба, че жалбоподателите а пострадали лица, а заповедта обвързва пострадалите да премахнат и напуснат изградените от тях единствени жилища. Както се посочи доказателства, че разпореденото за премахване е собственост на жалбоподателите липсват. Те дори не сочат на коя постройка са собственици, респективно на кой строеж са извършители. По изтъкнатите съображения спрямо обжалваното определение не са налице основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,