Решение № 3303 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3269/2018 г.

Решение № 3303 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3269/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Тръжна комисия назначена със Заповед №РД-04-280/15.08.2017 г. на Директора на ОД "Земеделие" - В., представлявана от члена на комисията И. Иванов – гл. юрисконсулт в ОД "Земеделие" – В., против Решение № 127 от 6.12.2017 г. по адм. д. № 202/2017 г. на Административен съд –- В., с което е отменен Протокол от 16.08.2017 г. на Тръжна комисия за провеждане на търг за отдаване под наем/аренда на земеделски земи от ДПФ за отглеждане на едногодишни полски култури за стопанската 2017/2018 г. проведен в изпълнение на Заповед № РД 46-158/30.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните и Заповед № РД-04-105/11.07.2017 г. на директора на ОД "Земеделие" В., В ЧАСТТА, с която е допуснато до участие и е класирано дружеството "Р. Б." ЕООД и е върнал административната преписка на тръжната комисия с указания. Твърди се че решението е недопустимо и неправилно, тъй като неправилно е тълкуван и приложен относимия материален закон – чл. 47 в, ал. 1, т. 8, чл. 47 з, т. 6 и чл. 47 и, ал. 5 ППЗСПЗЗ и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли, да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът – "Д. А. 2017" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Л. Петков, И. Евстатиев, И. Илиев, "ДДФ" ЕАД, "Агрия еко груп" ООД, ЗКПУ" Нива" Г., "Агроимпрес" ЕООД, И. Койманов, Н. Найденов, "Атровал 2008" ЕООД, "Юра агро" ЕООД, "А. Б. А. агро ВД" ЕООД, ЕТ"С. З.", Адан-Н" ЕООД, "Р. Б." ЕООД, В. Тошева, Р. Илиев, "Лавендър 2011" ООД, "О. И." ООД, "Агро груп В." ЕООД и В. Веселинов не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Твърди, че тръжната комисия не е имала основание да извърши служебна проверка съгласно чл. 47 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, представените по делото две съдебни решения са неотносими към спора, тъй като се отнасят до участието на "Р. Б." в друг търг през 2015 г. Жалбоподателят в първата инстанция "Д. А. 2017" не е поискал събиране на доказателства за твърденията си, а административния съд не е изяснил спорното според него обстоятелство чрез назначаване на вещо лице съгласно чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е установил незаконосъобразност на Протокол от 16.08.2017 г. на Тръжна комисия за провеждане на търг за отдаване под наем/аренда на земеделски земи от ДПФ за отглеждане на едногодишни полски култури за стопанската 2017/2018 г. проведен в изпълнение на Заповед № РД 46-158/30.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните и Заповед № РД-04-105/11.07.2017 г. на директора на ОД "Земеделие" В., В ЧАСТТА, с която е допуснато до участие и е класирано дружеството "Р. Б." ЕООД. За да постанови този резултат съдът основно е приел, че " при издаването на протокола... не е била спазена материално правната нормативна уредба, регламентираща казуса", а именно тръжната комисия " не е изпълнила правомощието си по чл. 47 и ал. 5 ППЗСПЗЗ да събере служебно информация за наличието на отрицателната предпоставка по чл. 47 в ал. 1, т. 8 ППЗСПЗЗ" относно участника "Р. Б." ЕООД. Решението е неправилно, тъй като неправилно е тълкуван материалния закон и в резултат на това е и необосновано, тъй като при неизяснена фактическа обстановка са изведени погрешни правни изводи. Основателен е довода в жалбата, че съгл. чл. 47 и, ал. 5 ППЗСПЗЗ тръжната комисия "... може служебно да събира доказателства за обстоятелствата по чл. 47 в, ал. 1, т. 2, 7 – 9", т. е. и по т. 8, че участниците в търга "сами или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, извършващи стопанска дейност, обработват не повече от 10 000 дка земеделска земя, независимо от формата на стопанисване или вида собственост; , което обстоятелство съгл. чл. 47 з, т. 6 ППЗСПЗЗ се установява с декларация от участника и такава е подадена от "Р. Б." ЕООД. Същата не е оспорена надлежно и като официален документ се ползва с материална доказателствена сила. Ето затова е неправилен е и извода на съда, че "Комисията не е изпълнила правомощието си по чл. 47 и ал. 5 ППЗСПЗЗ да събере служебно информация за наличието на отрицателната предпоставка по чл. 47 в ал. 1, т. 8 ППЗСПЗЗ. " Съгласно цитираните норми не е съществувало задължение тръжната комисия да проверява декларираните обстоятелства, а и пред тръжната комисия не е имало обективни данни, които да трансформират правото й в задължение служебно да извършва проверка. Неправилно съдът е преценил и че е в изключителната компетентност на административния орган да извърши проверка на декларираните обстоятелства. Съдът неправилно е обосновал решението си само по доводите в жалбата, независимо, че се твърди в решението, че съгл чл. 168 АПК е извършена цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Спорът по главния факт относно процедурата съобразно данните от административната преписка спрямо приложимото право не е изисквал допълнително доказване, но при положение, че за съда е възникнало съмнение относно декларираните от "Р. Б." ЕООД обстоятелства, е можел най-малкото да разпредели доказателствената тежест и да изпълни задължението си по да даде указания по чл. 170, ал. 1 и по чл. 171, ал. 4 АПК, а именно "да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства", включително и служебно да събере доказателства – писмени или чрез заключение на вещо лице. Съдът е давал указания, но не и в тази връзка. Ако бе сторил това и бе изяснил фактическата обстановка всестранно и пълно, вероятно изводите му щяха да бъдат законосъобразни. Доводите в жалбата за недопустимост чл. 209, т. 2 АПК на съдебното решение са неоснователни, тъй като по съществото се отнасят за неправилност на см. на чл. 209, т. 3 АПК, които бяха обсъдени по-горе. По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед на това, че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като се отхвърли първоначалната жалба на "Д. А. 2017" ЕООД против протокол от 16.08.2017 г. на Тръжна комисия за провеждане на търг за отдаване под наем/аренда на земеделски земи от ДПФ за отглеждане на едногодишни полски култури за стопанската 2017/2018 г. проведен в изпълнение на Заповед № РД 46-158/30.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните и Заповед № РД-04-105/11.07.2017 г. на директора на ОД "Земеделие" В., предвид липсата на основания, които да обусловят незаконосъобразност на административния акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение