Определение № 453 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3350/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. В. Т. срещу определение на Добрички окръжен съд № 260 006 от 10.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 463/ 2020 г., с което е потвърдено определение на Добрички районен съд от 04.06.2020 г. по гр.д.№ 3881/ 2019 г. и по този начин е прекратено (частично) исковото производство по предявения от частната жалбоподателка против М. С. С. и С. М. С. иск за установяване на нищожност на сделка, обективирана в нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 1027/ 2011 г. на нотариус рег.№ ***, поради абсолютна симулация. Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно намерил наличие на противоречия между твърденията и искането й, които не били отстранени в законния срок. Според нея в исковата молба са изложени надлежни твърдения за сключване на сделката при съзнателна липса на воля. Съдът не направил нужната разлика между основанието за унищожаване на сделката поради невъзможност за формиране на правновалидна воля и основанието за нищожност поради съзнателно изявяване на воля, която липсва. Затова счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол поставя правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за разликата между липсата на воля по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и несъзнавана липса на воля като основание за унищожаемост на правна сделка; за квалификацията на иска, при който са изложени твърдения за липса на воля у една от страните по сделка поради тежкото й ментално и душевно състояние и поради състоянието й на замаяност и обърканост, създадено от прием на медикаменти, давани й от другата страна; и за естеството на порока, от което страда сделка, при която само за една от страните е била налице „съзнателна липса на воля“. Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (без да сочи такава) и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни М. С. С. и С. М. С. оспорват частната жалба и молят въззивното определение да не бъде допуснато до касационен контрол. Считат, че формулираните правни въпроси са неясни и че нямат връзка с мотивите на въззивния съд, който не се е произнасял по иск за нищожност поради липса на съгласие. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния Добрички районен съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. В. Т. против М. С. С. и С. М. С., предявени са при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване установителни искове (за обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба, сключен между праводател на ищцата като продавач и ответницата като купувач с нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 1027/ 2011 г. на нотариус рег.№ *** поради противоречие с добрите нрави, евентуално поради абсолютна симулация), конститутивен иск за разваляне на същия договор поради неизпълнение на задължението на купувача и осъдителен ревандикационен иск за предаване на владението на имотите – предмет на договора. Първоинстанционният съд констатирал, че в исковата молба не са изложени обстоятелства за абсолютна симулация на сделката, оставил я без движение и дал указания на ищцата за отстраняване на нередовностите. С допълнителна молба ищцата посочила, че сделката била сключена при липса на волеизявление по отношение на цената и прехвърлянето на собствеността, че прехвърлителят е бил в тежко душевно състояние към момента на сключването на договора и че имало несъответствие между действителната воля на прехвърлителя и изявената от него. Районният съд отново изискал уточнение на обстоятелствата, на които се основава искането за обявяване на нищожността на сделката поради привидността й, в отговор на което ищцата посочила, че прехвърлителят не е желал да настъпи транслативният ефект на сделката, тъй като не е могъл да формира воля, поради тежкото си душевно и ментално състояние. Съдът счел, че нередовностите не са отстранени и прекратил производството по този иск. Определението му било потвърдено от въззивния съд с обжалвания в настоящето производство акт. В него съдът посочил, че в исковата и уточнителните молби не се съдържали твърдения, че и двете страни по договора не са желали прехвърлянето на имота. Ищцата твърдяла липса на намерение за прехвърляне единствено у наследодателя ѝ. Освен това излагала неотносими обстоятелства, защото при привидността било изключено съществуването на фактори, оказващи влияние върху волята на прехвърлителя. Това водело до несъответствие между петитума и обстоятелствената част на исковата молба по установителния иск за нищожност поради привидност, която нередовност не била отстранена в определения срок и затова производството по този иск подлежало на прекратяване. При тези мотиви на въззивния съд, поставените от частната жалбоподателка правни въпроси не обуславят обжалвания акт. Съдът е прекратил производството поради липса на фактически твърдения, които могат да бъдат подведени към предвиденото в закона основание за нищожност на сделката абсолютна симулация. Повдигнатите въпроси са относими към основанието за нищожност „липса на съгласие“ по чл.26 ал.2 изр.1 ЗЗД, каквато квалификация съдът не е дал и затова не се е произнасял редовна ли е исковата молба по такъв иск. Производството е прекратено поради неотстраняване на нередовности на исковата молба, с която е заявена претенция за обявяване на нищожност поради абсолютна симулация, а не по иск за нищожност поради липса на съгласие или по иск за унищожаване поради невъзможност да се разбират и ръководят действията. Затова формулираните в изложението към частната жалба правни въпроси са неотносими към правните разрешения на въззивния съд и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд