Определение № 3251 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.1657/14.06.23 по г.д.№.1587/23 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане молбата на П. С. Х. за отмяна на влязло в сила въззивно решение №.328/12.07.18 по г.д.№.285/19 на ОС Велико Търново, с което, след отмяна на реш.№.41/21.02.19 по г.д.№.1886/18 на РС Горна Оряховица, молбата на П. Х. с правно основание чл.73 вр. с чл.45 ал.1 т.9 пр.1 и т.7 ЗГР и чл.19 ЗГР за допускане на промяна на вписания в съставения за него акт за раждане №..../.... на Община Горна Оряховица за гражданско състояние относно пола на лицето, ЕГН и имена, е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба от П. С. Х., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответните страни Прокуратурата на Република България и Община Горна Оряховица не вземат становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е прието, че молбата е недопустима като подадена срещу съдебно решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Отразено е, че актовете, с които съдът осъществява администрация на гражданските правоотношения, не се ползват с такава и не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. При това положение, независимо, че е налице окончателно решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, с което е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, търсената отмяна не може да се постигне, тъй като горепосоченото решение на ЕСПЧ е основание за отмяна само на тези влезли в сила решения, които подлежат на отмяна по реда на този способ. Така постановеното определение е незаконосъобразно. Съгласно чл.303 ал.1 т.7 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В разглежданата хипотеза и двете предпоставки на горната разпоредба са налице. Постановено е решение на ЕСПЧ /от 27.09.22г. по делото П.Х. срещу България/, в което е установено нарушение на чл.8 ЕКЗПЧОС, произтичащо от липсата на анализ на индивидуалното положение на молителя и от нарушаване на баланса между личните му интереси и т.нар. обществен интерес. От друга страна, новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Последното се изразява в неоправдана намеса в правото на зачитане на личния живот на П.Х. предвид отказа да се признае юридически претендирания пол без да са посочени достатъчно и уместни причини. Както е отразено в решението на ЕСПЧ, след първоначално уважаване на молбата от първата инстанция на база анализ на индивидуалната ситуация и мотивите на страната-и при приложение на националното законодателство в светлината на чл.8 ЕКЗПЧОС, впоследствие искането й е отхвърлено без да се вземат предвид мотивите й, с общо позоваване на обществения интерес – без излагане на съображения относно естеството му, без извършване на реална съпоставка между същия и правото на лицето на признаване на неговата полова идентичност. Именно предвид вида и характера на признатото нарушение отстраняването на последиците от него би могло да се постигне чрез отмяна на решението, с което е отказана търсената промяна без спазване на установените от ЕСПЧ стандарти - като в рамките на съществуващата законова рамка, при съобразяване на установените в практиката на ВКС критерии /напр. реш.№.205/05.01.17 по г.д.№.2180/16, III ГО, реш. №.16/30.05.17 по г.д.№.2316/26, IV ГО, реш.№.285/05.07.19 по г.д.№.1417/18, IV ГО, реш.№.245/08.11.19 по г.д.№.4454/18, IV ГО, реш. №.142/28.06.19 по г.д.№.3826/18, IV ГО и др./ и в светлината на чл.8 ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ молбата се разгледа по същество и се извърши реална съпоставка между обществения интерес и личните интереси на страната, при отчитане на особеностите на конкретния случай. Затова и новото разглеждане на делото е необходимо и следва да бъде допуснато на основание чл.303 ал.1 т.7 ГПК. Трябва да се има предвид, че в случая водеща е целта на разпоредбата /въведена като специално основание с ДВ бр.42/09/, която има по-общ характер - да се обезпечи отстраняването на последиците от нарушението. Поради това и тя следва да бъде постигната с отмяната на решението, което води до съответното нарушение – независимо от това дали се касае за решение, което разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, или до такова, с което се осъществява администрация на граждански правоотношения и то не се ползва със сила на пресъдено нещо. Тълкуване, което изключва от приложното поле на основанието по чл.303 ал.1 т.7 ГПК хипотези, в които нарушението е осъществено чрез решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо, на практика би стеснило неоправдано преследвания с въвеждането му в ГПК през 2009г. ефект. То би поставило в по-неблагоприятно положение страните, по отношение на които е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, произтичащо от решение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо, от тези, по отношение на които нарушението е допуснато с решението в частта, с която се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо – без тази разлика да е обоснована – т.е. да преследва правомерна цел и да е налице пропорционалност между преследваната цел и използваните средства. Напротив, отричането на възможността за отмяна би поставило страната в положение на продължаваща несигурност и би удължило и без това вече констатираното такова поставяне от ЕСПЧ - за неразумен и продължителен период, в тревожна ситуация, която ненужно провокира чувства на уязвимост, унижение и безпокойство /пар.17 от реш. ЕСПЧ от 27.09.22г. по делото П.Х. срещу България/. Отделно от това, след като с цел отстраняване последиците от нарушението може да бъде отменено решение, което разрешава спор със сила на пресъдено нещо, на още по-голямо основание би следвало да може да се отмени решение, което не се ползва с такава сила. Доколкото към настоящия момент е постановено Тълкувателно решение /ТР/ 2/20 от 20.02.23 по тълк.д.№.2/20, ОСГК, следва да се има предвид, че с ТР на ОСГК не може да се ограничи приложното поле на чл.8 от ЕКЗПЧОС /която е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.92 (ДВ бр.66/92), и е в сила за Република България от 7.09.92, станала е част от вътрешното право, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт/ като се изключи прилагането й по отношение на транссексуалните лица в България поради биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията. Съгласно чл.46 ал.1 ЕКЗПЧОС решенията на ЕСПЧОС /в това число по относимите към разглежданата хипотеза дела срещу РБългария - P.H. v.Bulgaria и Y.T. v. Bulgaria/ обвързват българския съд и са задължителни за изпълнение по бъдещи производства за промяна на пола, включително на жалбоподателите по двете дела на ЕСПЧ, и установената от последния практика изисква при разглеждане на молби във връзка с допускане на правна промяна на пола на транссексуален човек да се съобразят характерните особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси. Неизпълнението на решенията на ЕСПЧ съставлява и нарушение по чл.46 ал.1 ЕКЗПЧОС със съответните от това последици, визирани в разпоредбите на чл.46 ал.2-ал.5 ЕКЗПЧОС, и води до предприемане на мерки срещу неизпълнилата решението държава /опр.№.182/18.10.18 по ч.г.д.№.3989/15, ІІ ГО, опр. №.2159/14.07.23 по ч.г.д.№.2886/23, ІІІ ГО/. Предвид изложеното молбата за отмяна е допустима, неправилно е била оставена без разглеждане и атакуваното определение следва да се отмени. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,