Определение № 51 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 852/2021 г.

Постъпила е молба вх.№ 7401/29.09.2020 г. подадена от В. Г. Т. за отмяна на влязлото в сила решение от 27.01.2003 г. по гр.д.№ 9715/2001 г. на Софийски РС, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за част от имот ..... кв.м. от кв. ..... по плана на Горна баня, [населено място], предявен от Н. Б. Т. против С. Й. П.. Молителката е наследник на Н. Б. Т., починал на 28.04.2013 г. Тя се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като представя доказателства, приложени по гр.д.№ 34006/2019 г. на Софийски градски съд, по което исковата молба е върната и производството по предявения против нея отрицателен установителен иск е прекратено. Ищци по прекратеното производство са наследници на С. Й. П., починал на 10.03.20005 г. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Решение от 27.01.2003 г. по гр.д.№ 9715/2001 г. на Софийски РС, чиято отмяна се иска, е влязло в сила през м. февруари 2003 г. – при действието на ГПК-отменен. Съгласно чл. 232 ГПК/отм/, във всички случаи молбата за отмяна не може да бъде подадена по–късно от изтичането на една година от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Този срок е преклузивен и след изтичането му не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт, тъй като се погасява процесуалното право на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение. Новия ГПК не е предвидил такъв краен срок, но процесуалните норми имат непосредствено действие, т.е. прилагат се за заварени процесуални правоотношения. Нормите на действащия ГПК не предвижда обратно действие на новата уредба за отмяната и не възобновява изтеклите срокове за подаване молби за отмяна към момента на влизането му в сила. Затова в т.8 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК от 31.07.2017 г. се прие, че е недопустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. По изложените съображения, молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.