Определение № 10455 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9901/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Б. Б. от гр. София, приподписана от адв. Велковски, срещу определение № 33346 от 26.08.2026г., постановено по адм. д. № 10610/2026г. по описа на Административен съд София – град, с което на основание чл. 208 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е оставена без уважение молбата му за обезпечение на доказателства по чл. 207 и следващите от ГПК в производството по жалба срещу заповед № РСЛ18 – РД09 – 447 от 28.12.2018г. на главния архитект на Столична община /СО/ - район „Слатина“, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП – ПЗ/ и работен устройствен план /РУП/ в обхват на ПИ идентификатор № 68134.702.1267, УПИ II – 267, кв. 237, м. „Подуяне - Редута“, с предвиждане за жилищна сграда, свързано застрояване с УПИ I – 272 и УПИ III – 266 по плана на гр. София. В частната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното определение, като излага съображения за това, че искането му касае възможността да бъде запазено фактическото състояние на пространствено определима зона, относима към оспорената заповед, а именно да бъде установена на място общата имотна граница между УПИ II – 267, предмет на оспорената заповед и УПИ I – 272, в който има съсобственост, положението на изпълнените конструктивни и укрепителни елементи по границата, строителната линия в зоната на свързаното застрояване, фактическите разстояния и геодезическото положение на видимите към момента елементи от изпълнявания строеж, които ще бъдат необратимо закрити при бетониране, засипване и другите действия, които ще се извършат при последвалите СМР. С това мотивира основателност на направеното искане за допускане на съдебно – геодезическа експертиза, която да документира състоянието към момента. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него въпросът да бъде решен по същество, като настоящата инстанция да допусне обезпечаване на доказателствата в поискания в тази жалба обхват или да допусне предварително събиране на доказателства, в част каквато намери за добре. Ответникът главният архитект на СО – район „Слатина“ не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че чл. 207 от ГПК предвижда, когато съществува опасност някое доказателство да се загуби или да бъде затруднено неговото събиране, страната да поиска събирането му предварително. Посочил е обаче, че това доказателство следва да е относимо и необходимо за изясняване на спорните обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото. Посочил е, че предмет на делото в случая е оспорването на заповед, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПЗ и РУП, като предмет на проверка в това производство е наличието или липсата на основанията за изменение на ПУП. Приел е, че в хода на оспорване на този акт, обстоятелствата дали се извършва строителство в имота, на какъв етап е то, засяга ли неправомерно съседен имот, не попадат в предмета на доказване. Поради това е обосновал извод за липсата на предпоставките по чл. 207 ГПК, тъй като искането не е свързано с установяване на обстоятелства относими към спора по делото. По тези съображения е оставил без уважение молбата за обезпечаване на доказателства. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 207 от ГПК, когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително като молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото. Правилно съдът е приел, че доказателствата, чието предварително събиране се иска, както и обстоятелствата, за чието установяване се иска събирането на доказателства, следва да са относими към предмета на спора. В случая съдът правилно е приел, че доказателствата, които е поискал да бъдат събрани жалбоподателят, както и обстоятествата до които се отнасят те, не са относими към предмета на спора. Същият е очертан от оспорената заповед, с която е допуснато изменение на ПУП – ПЗ и РУП, като подробният устройствен план – в случая за застрояване, както и работният устройствен план, очертават бъдещите предвиждания относно застрояването, а РУП винаги се изработва, когато е предвидено свързано застрояване по план. В рамките на производството по преценка на законосъобразността на ПУП – ПЗ и РУП, а именно на бъдещото предвиждане, е неотносим въпроса за прилагането на предвижданията на ПУП, т.е. всички онези действия, които следват в следващите етапи на реализиране на строителството съобразно предвижданията на ПУП. Поставените от жалбоподателя въпроси за съдебно – геодезическа експертиза касаят въпроси относно реализирането на строителство в изпълнение на ПУП, но са неотносими към проверката за законосъобразност на същия, т.е. към предмета на делото, както и правилно е приел първоинстанционния съд. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение