Определение № 10878 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) срещу Определение №2669 от 12.03.2024 г. на Административен съд София - град по кнахд №475/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу протоколно определение от 01.03.2024 г. по КНАХД №475/2024 г. на Административен съд София - град. Твърди неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното определение. Претендират се разноски. Ответникът - "Регина Транс" ООД изразява становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изречение второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е относима единствено за съда, който отправя преюдициалното запитване, какъвто не е настоящият случай. Съдът намира, че обжалваното определение е недопустимо по следните съображения: С Решение №5177 от 12.11.2023 г. на Софийския районен съд по нахд №10274/2023 г. е отменен Електронен фиш №8504583110, с който на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) на "Регина Транс" ООД е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на 2500 лева. На 28.11.2023 г. АПИ подава касационна жалба срещу Решение №5177 от 12.11.2023 г. на Софийския районен съд по нахд №10274/2023 г., по която е образувано кнахд №475/2024 г., насрочено за 01.03.2024 г. С протоколно определение от 01.03.2024 г. по КНАХД №475/2024 г. на Административен съд София - град, е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело №С-61/2023 г. На 11.03.2024 г. е подадена частна жалба от АПИ срещу протоколно определение от 01.03.2024 г. по КНАХД №475/2024 г. на Административен съд София - град до Върховния административен съд. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. В случая е било обжалвано определение на Административен съд София - град, който като касационна инстанция е спрял съдебното производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело №С-61/2023 г. Не намира приложение нормата на чл. 213а, ал. 2 АПК, тъй като тя визира правомощия на първоинстанционния съд при наличие на основанията по чл. 215 АПК, а не на касационния съд при подадена жалба срещу негово определение. Тричленният състав на Административен съд София - град не е функционално компетентен да се произнесе по подадена жалба срещу постановеното от него определение в образуваното касационно производство. Отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението и може да бъде осъществена само по висящия процес. С оглед изложеното възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор като по разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Предвид гореизложеното, обжалваното определение като недопустимо следва да бъде обезсилено и жалбата изпратена на председателя на Седмо отделение на ВАС, за администриране. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение