Определение № 11726 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на Д. Т. К., чрез адв. А. Христанов, срещу определение №2687 от 08.10.2025г., постановено по адм. дело №569/2025 г. на Административен съд - Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане № 11 -7/14.08.2025 г., издадено от полицай при РУ 02 - Варна и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно - незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания по прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - полицай при РУ 02 - ОДМВР Варна не представя отговор. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС е взел предвид, че жалбоподателят е оспорил цитираното по - горе разпореждане, с което на основание чл.64 ЗМВР и в изпълнение на правомощията по чл.5, ал.1, т.1 от Наредба на ОбС - Варна за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна му е разпоредено да спазва утвърденото работното време, съгласно цитираната разпоредба. Съдът е приел, че с оглед разпоредените с оспорения акт правни последици за спазване на посочена правна норма, същото има характер на предупреждение по чл.65, ал.1 ЗМВР да се спазва обществения ред, което няма характер на индивидуален административен акт и е налице основанието по чл.159, т.1 АПК Определението е правилно. Предвид съдържанието на оспореното разпореждане и разпоредените с него правни последици, съдът е стигнал до правилен извод за недопустимост на подадената жалба. Налице е основанието на чл.159, т.1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството поради липса на годен за оспорване административен акт. Настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, че обжалваното разпореждане, с оглед обективираното в него съдържание има характер на предупреждение на основание чл.65, ал.1 ЗМВР да не нарушава определена норма на подзаконов нормативен акт, което не представлява властническо волеизявление. Правилна е преценката на АС, че полицейският служител в изпълнение на функциите си по охрана на обществения ред, е следил за спазване на изискванията за извършване на дейност от търговски обекти, въведени с цитираната Наредба на ОбС - Варна. Същият с издване на разпореждането не е упражнил самостоятелно правомощие да налага забрана за извършване на търговска дейност, извън определения часови диапазон, а е предупредил К. да спазва утвърденото работно време в чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата. В кръга на своите функционални задължения за осъществяване на превенция на правонарушенията, полицейският орган е издал предупреждение към жалбоподателя да не допуска противоправно поведение като спазва разписаното в чл. 5, ал. 1, т. 1 на посочената Наредба. С "разпореждането" не се създават нови задължения за адресата, различни от тези, произтичащи от действащия подзаконов нормативен акт на ОбС - Варна. Предвид изложеното жалбата правилно е преценена от АС като недопустима, поради липса на предмет - годен за обжалване административен акт и определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от частния жалбоподател разноски. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение