Определение № 407 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3668/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. Д. с пълномощник адв. Г.В. срещу решение №2075 от 30.03.2019г по гр.дело №8574/2018г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 05.12.2017г по гр.д. № 10371//2017 на Софийски районен съд е уважен иск на С. М. Б. срещу касатора като наследник на К. Д. Х., с правно основание чл. 240 и чл. 5 ЗН за сумата 5000 евро - половината от неизпълненото задължение на наследодателя по договор за паричен заем.Първоинстанционният съд е отхвърил иска предвид изтъкнатото преди приключване на делото в тази инстанция обстоятелство ,че ответникът се отказал от наследство, който отказ е вписан след предявяване на иска.Въззивният съд е оставил без уважение искането на ищцата за спиране на производството по делото при основанията на чл.229, ал.1 т.4 ГПК поради изтъкването на висящ преюдициален спор, по иск с предмет нищожност на отказа от наследство. Разгледал е и по същество е приел за основателно възражението на ищцата и въззивен жалбоподател,направено в хода на въззивното производство, че отказът от наследство, направен от ответника Л. Д. а 30.10.2017г.е недействителен,тъй като е извършен след приемане на наследството. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква, че решението е нищожно, недопустимо, неправилно като постановено в противоречие с практиката на ВКС.Въззивният съд се е произнесъл по недопустимо за разглеждане възражение,извън очертаните в жалбата предели, в нарушение на чл.269 ГПК, като в тази връзка са формулирани няколко въпроса с изтъкване на основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК В отговор ответницата по касационната жалба С. М. Б., чрез пълномощника си адв. З.Г. от САК оспорва основанията за допускане до касация, по общите и специални селективни критерии за това. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че касационно обжалване следва да се допусне,за да се провери допустимостта на обжалваното въззивно решение.Критерият по служебно преценено основание за допускане до касационна проверка ,изведен в ТР №1от19.02.2010 ,ОСГТК на ВКС, в случая се основава на преценката на въззивния съд относно предпоставките за спиране на делото съгласно чл. 229, ал.1 т.4 ГПК и разясненията, дадени от ВКС в т.1 на ТР № 1/09.07. 2019 по т.д № 1 /2017г, ОСГТК. Въпросите в изложението на касатора преформулират обстоятелства, включващи се в предмета на проверката по допустимостта на решението. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.