Определение № 60329 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2509/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 519/ 08.07.2021 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 813 от 22.03.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 570/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. С това определение са оставени от САС без уважение частна жалба вх. № 155616/16.12.2019г. по описа на регистратурата на СГС на Р. Р. Г. - Ч. и частна жалба вх. № 929/06.01.2020г. по описа на регистратурата на СГС на И. Т. Ч. срещу определение № 28863 от 08.12.2019г. по гр.д. 6086/2018г. по описа на СГС, I ГО - 2-ри с-в, в частта му, с която по реда на чл.248 ГПК във връзка с чл.78 ал.2 и ал.4 ГПК съдът е осъдил ответниците Р. Р. Г. - Ч. и И. Т. Ч. да заплатят на ищеца „Еликон“ ЕООД разноски по делото в размер на сумата 9 974,24 лв., и в частта, с която е отказал да присъди на всеки от ответниците исканите разноски за горницата над присъдения размер в полза на И. Т. Ч. от 350 лв. и в полза на Р. Р. Г. - Ч. от 100 лв. С молба вх. № 7452 от 06.08.2021г., ответната по частните жалби страна „Еликон“ ЕООД е поискала ВКС да допълни определението си в частта за разноските, като присъди извършените такива в производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение. Ответната по молбата страна Р. Р. Г. - Ч. в представен писмен отговор с вх.№ 68828 от 19.11.2021г. взема становище за неоснователност на молбата. Ответната по молбата страна И. Т. Ч. не взема становище. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните: Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението/определението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове като: Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о. и Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV г.о. ВКС, Определение № 66 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5503/2016 г., IV г. о., Определение № 114 от 20.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1847/2016 г., II г. о., Определение № 74 от 25.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1103/2018 г., II г. о., Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о, Определение № 216 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г., III г. о., и др. Предвид изложеното молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение