Определение № 3705 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3405/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. К. с постоянен адрес в Русия. Жалбата е против определение №3290 от 27.03.2024г., постановено по административно дело №220/2024г. на Административен съд София - град. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, поради което моли за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №3290 от 27.03.2024г. по адм. дело №220/2024г. на Административен съд София - град на основание чл.213а, ал.1, изр.последно от АПК, е върната частната жалба до Върховния административен съд на К. К. срещу определение №1740 от 15.02.2024г., постановено по адм.дело №220/24г. В мотивите към обжалваното определение е посочено, че К. К. не е изпълнила в 7-дневен срок от получаването дадените от съда указания да внесе държавна такса в размер на 30 лева. От делото се установява, че на 06.03.2024г. К. К. е подала частна жалба против определение №1740 от 15.02.2024г. по адм. дело №220/2024г. на Административен съд София - град, с което жалбата на К. К. срещу отказ за издаване на дългосрочна виза по ЗЧРБ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С разпореждане от 08.03.2024г. частната жалба е оставена без движение като нередовна и на частния жалбоподател са дадени указания в седмодневен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 30 лева. и да представи квитанция за внесената държавна такса, както и да се представи пълномощно за пред ВАС. На частния жалбоподател е указано, че при неотстраняване в срок на посочените нередовности, частната жалба ще бъде върната. Това разпореждане от 08.03.2024г е съобщено на К. К., чрез нейния пълномощник в първоинстанционното производство адв.И. Мелконян, на 18.03.2024г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 25.03.2024г. /понеделник - работен ден/. По делото не са приложени доказателства за изправяне в срок на констатираните нередовности, включително за внасяне на държавна такса в размер на 30 лева. и представяне на квитанция за внесената държавна такса. С атакуваното в настоящото производство определение съдът е върнал частната жалба на нейния подател. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Съгласно чл.213а, ал.1 АПК, ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд с разпореждане ги оставя без движение като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Изречение второ на горепосочената норма предвижда, че ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая съдията-докладчик е указал на жалбоподателя, че следва да заплати държавна такса в размер на 30 лева и да представи квитанция за внесената държавна такса. Посочената такса е дължима съобразно правилото на 235а от АПК и размерът й е правилно определен от съда. Изрично на частния жалбоподател е указано последиците при неотстраняване в срок на посочените нередовности - частната жалба ще бъде върната. Указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на частната жалба не са изпълнени в дадения седмодневен срок. Доводът в частната жалба, предмет на настоящото производство, че дължимата държавна такса е внесена, е голословен и не се основава на никакви доказателства. Освен това не е изпълнена втората част от разпореждането от 08.03.2024г. - да представи квитанция за внесената държавна такса. Неизпълнението им в срок има за последица връщане на частната жалба съобразно чл.213а, ал.1, изр.2 от АПК. Затова обжалваното определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 и чл.213а, ал.7 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,