Определение № 60276 от 28.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2984/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД против определение № 268213/07.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 1926/2021 г. от СГС. Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, с който оспорва допустимостта на касационното обжалване, като евентуално прави и възражения по същество за наличие на касационни основания. Частната касационна жалба е процесуално недопустима. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане за издаване на заповед за изпълнение от състав на Софийски районен съд, за вземане от запис на заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/ - обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение / чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК /, а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение / чл. 419, ал. 1 ГПК /. При преценка дали заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно следва да се изхожда именно от обжалваемостта на тези актове. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване /за сравнение - разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно обжалване на въззивното определение по обезпечаване на иска/. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е "друго производство", свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. Систематичното място на Глава 22 ГПК /"Касационно обжалване"/ е в Част Втора /"Общ исков процес"/ и следователно поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично - чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Горното тълкуване, съгласно което касационното обжалване е недопустимо в настоящата хипотеза дадено от ВКС с ТР № 4/2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, което е задължително за съдилищата. Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Водим от горното, състав на ВКС