Определение № 2935 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 176а АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ДДМ Хотелс“ ЕООД, гр. Асеновград, подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Георгиев, против Определение № 1175/02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2008/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на „ДДМ Хотелс“ ЕООД за изменение на Решение № 294/09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2008/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му за разноските. В частната жалба се подържа, че съдът не е съобразил обстоятелството, че уговореният и изплатен адвокатски хонорар включва и начислен ДДС, поради което и приложение намира нормата на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Допълнително се излагат съображения и че възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е мотивирано, поради което и първостепенният съд не е следвало да прави съответната преценка, при съобразяване сега действащата редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на друго, с което да бъде изменено решението, като ответната страна бъде осъдена да заплати в полза на „ДДМ Хотелс“ ЕООД адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер. Ответникът – Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Манахилова, в писмен отговор, с аргументи по съществото на спора, изразява становище за недопустимост на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Нищо от доказателствата по делото не обосновава извод за процесуалната недопустимост на частната жалба, поради което искането на ответната страна за „оставянето й без разглеждане“ е неоснователно, още повече че липсват изложени съответни аргументи от процесуалния представител на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ДДМ Хотелс“ ЕООД, гр. Асеновград против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-151-0205390/09.04.2025 г., издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, при ЦУ на НАП. С Решение № 294/09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2008/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по жалба на „ДДМ Хотелс“ ЕООД, гр. Асеновград, съдът е отменил изцяло така издадения индивидуален административен акт, като е присъдил в полза на юридическото лице разноски в размер на 536,86 евро - левовата равностойност на 1 050 лева, вместо претендираните 1 250 лева, след като е възприел за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника. Съдебният състав е изложил правни съображения, според които адвокатското възнаграждение от 1 200 лева е определено над минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа (загл. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), поради което и следва да бъде редуциран до същия, а именно до 1 000 лева. Присъдени са и разноски под формата на заплатената държавна такса в размер на 50 лева. От жалбоподателя, чрез пълномощника адв. Георгиев, е подадено искане за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, които да бъдат присъдени в пълния претендиран размер. С Определение № 1175/02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2008/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че не са налице основания за изменение на съдебния акт, тъй като волята на съда е ясно изразена и са изложени мотиви относно основанието и размера на присъдените разноски – съобразена е липсата на фактическа и правна сложност на казуса, а нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа „няма отношение към това дали делото се отличава с фактическа и правна сложност“. Съдът е посочил, че несъгласието на искателя с тези аргументи не е основание за изменение на решеното в частта му за разноските. Най-сетне съставът на Административен съд – Пловдив се е позовал и на тълкуването, дадено от СЕС по дело С-483/22. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Всъщност от изложеното в частна жалба и поддържаните становища от страните в процеса, се установява, че в същността си претенцията за изменение на решението на първата съдебна инстанция в частта на разноските е касаела включването в същите и на начисления върху изплатения адвокатски хонорар ДДС. Същественото е, че съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат – пълномощник, като съдебната практика се е консолидирала и върху разбирането, че „когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с включен ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с включеното ДДС“ (така например Определение № 3402 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8843/2023 г., VIII о.). С основание в този смисъл частният жалбоподател се позовава на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, съгласно която „за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение“, което следва от облагаемия по смисъла на ЗДДС характер на предоставяните адвокатски услуги. Или макар съставът на Административен съд – Пловдив правилно да е приел, че посоченото правило няма принципно отношение към преценката за фактическата и правна сложност на казуса в аспекта на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, всъщност не е съобразил, че тази преценка е всякога относно размера на уговорения и изплатен адвокатски хонорар, без включване на дължимия ДДС. Или след като е „редуцирал“ размера на претендираното адвокатско възнаграждение до 1 000 лева, който размер именно е приел за съответен на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство (междувпрочем точно това е и уговореният и изплатен адвокатски хонорар без вкл. ДДС), съдът е следвало да го присъди с начислен ДДС съгласно на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, или общо сумата от 1 200 лева. С оглед изложеното, неправилно административният съд е отказал да присъди в полза на „ДДМ Хотелс“ ЕООД разноски под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева с вкл. ДДС, поради което определението следва да бъде отменено и вместо него съдебното решение да бъде изменено в частта му за разноските, като се присъдят такива в размер общо на 1 250 лева или 631,11 евро. Останалите аргументи нямат отношение към разрешаването на така повдигнатия спор между страните, поради което и не следва да бъдат обсъждани. С оглед изхода на правния спор и сторената претенция за това НАП следва да бъде осъдена да заплати на частния жалбоподател и сумата от 76,96 евро, разноски за настоящото производство, съставляващи заплатена ДТ по сметка на ВАС. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение