Определение № 6395 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10685/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по два броя молби - с вх. № 5431/04.04.2025 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез адв. С. Картунова, и с вх. № 5921/14.04.2025г., подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, за допълване/изменение на решение № 2648/17.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10685/2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта за разноските. С молбата на „Топлофикация София“ ЕАД се иска допълване на решението на ВАС в частта на разноските, като в полза на дружеството се присъдят сторените от тях разноски както за заплатени депозити по експертизи в общ размер на 3158 лева, така и за заплатени държавни такси в общ размер на 420 лева. С молбата на Комисията за енергийно и водно регулиране се иска изменение на решението на ВАС в частта, с която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са присъдени разноски за адвокатско представителство в размер на 20 000 лева. „Топлофикация София“ ЕАД с писмено становище възразява против молбата на Комисията за енергийно и водно регулиране като посочва, че същата е неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбите за допълване/изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските са подадени в законоустановения едномесечен срок от постановяване на съдебното решение (чл. 248, ал. 1 ГПК). Производството пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, подадена против решение № 16236/08.09.2024 г., постановено по адм. дело 7344/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството против решение № Ц-18 от 01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 1, с която, считано от 01.07.2022 г.,КЕВР е утвърдила пределни цени на топлинната енергия и е определила преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“. С решението, чието допълване/изменение се иска, е отменено решението на АССГ и е отменено решение № Ц-18 от 01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 1, като преписката е върната на органа за произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Също така, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са присъдени и разноски за двете съдебни инстанции в размер на 20000 лева общо. В мотивите на решението е прието, че възражението на КЕВР за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар в размер на над 200 000 лева е основателно. Посочено е, че спорът е с висока фактическа и правна сложност, но той е неоценяем по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е прието, че е допустимо касационната инстанция да определи в конкретния случай размер на разноските до десет пъти над минималния размер, т.е. 10 000 лева с ДДС за всяка инстанция или общо 20 000 лева. По отношение на разликата над този размер съдът посочил, че искането за разноски не е съобразено нито с нормативната уредба, нито с конкретния обем извършена работа по делото, нито с икономическата действителност в страната в момента. Настоящият съдебен състав счита, че молбата на „Топлофикация София“ ЕАД за допълнение на решението в частта за разноските е основателна, а тази на Комисията за енергийно и водно регулиране за изменение на решението в частта за разноските – неоснователна. Действително, при произнасянето на касационната инстанция, същата е пропуснала да се произнесе в пълнота по искането на „Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на сторените от тях разноски в двете съдебни производства – няма произнасяне по искането за присъждане на заплатените държавни такси и по искането за присъждане на сторените разноски за заплатени депозити за вещо лице. Същите са заявени в общ размер на 3158 лева за заплатени депозити за вещи лица, както и в общ размер на 420 лева за заплатени държавни такси. По делото на АССГ, на стр. 1229, е приложен списък на разноските, към който са приложени доказателства за заплатената по сметка на АССГ държавна такса в размер на 50 лева, както и 3 броя преводни нареждания за сумите от 2208 лева, 650 лева и 300 лева, заплатени като депозити за изготвяне на експертизи по делото. По делото на ВАС, стр. 15, е приложен и документ за заплатена държавна такса по сметка на ВАС в размер на 370 лева. Поради изложеното, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на още 3578 лева, в какъвто и смисъл следва да се допълни съдебното решение. По отношение на молбата на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се посочи, че съдът се е произнесъл по искането за присъждане на разноски за адвокатско представителство, сторено от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, като е уважил направеното от страна на Комисията възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Следователно, съдът е формирал воля и има произнасяне, като са изложени и подробни мотиви относно дължимостта и размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, които се следват в полза на „Топлофикация София“ ЕАД. Поради и това, молбата на Комисията за енергийно и водно регулиране за изменение на съдебното решение е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,