Определение № 186 от 15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 189/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. С. А. срещу определение № 3152/13.12.2022 г. по в. гр. д. № 1231/2021 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 1967/21.07.2022 г. по същото дело, с което съдът е изменил решението в частта за разноските като е намалил дължимите от жалбоподателя в полза на ответното застрахователно дружество разноски за въззивното производство от 1 969, 23 лв. на 1 230, 76 лв. К. С. А. прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт доколкото в определение № 1967/21.07.2022 г. по в. гр. д. № 1231/2021 г. има разминаване между мотиви и диспозитив относно основателността на искането за изменение на постановеното решение, страните по делото, номера на гражданското дело и датата на постановяване на съдебното решение, което обуславя приложението на чл. 247 ГПК. „ЗД “БУЛ ИНС“ АД ангажира становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че Апелативен съд София е определил правилно възнаграждението в рамките на минималното предвид материалния интерес по делото, съобразявайки регистрацията на адвоката на ответника по ЗДДС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С атакуваното в настоящото производство определение № 3152/13.12.2022 г. по в. гр. д. № 1231/2021 г. състав на Апелативен съд София е оставил без уважение молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 1967/21.07.2022 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поради липса на предпоставки за това. Съдът е посочил, че с определението по чл. 248 ГПК се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, определяйки размера му на 1 500 лв. от претендирани 2 000 лв., от които му е присъдил част, съответстваща на отхвърлителния диспозитив. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че са налице разминавания в страните по делото, номера му и датата на съдебното решение, тъй като посочените в определението по чл. 248 ГПК изцяло съответстват на действителните реквизити на постановеното решение. Оплакванията на жалбоподателя по същество се свеждат до несъгласие с присъденото на застрахователното дружество адвокатско възнаграждение, което обаче не е предмет на настоящото производство. Същите биха подлежали на разглеждане при надлежно обжалване на определение № 1967/21.07.2022 г. по в. гр. д. № 1231/2021 г. на Апелативен съд София, но не и по реда на чл. 247 ГПК, както правилно е посочил и въззивният съд. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт, в случая на определението по чл. 248 ГПК. Не представлява очевидна фактическа грешка и не може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК грешката, която съдът е допуснал при формиране на своята воля, като тук се включват и случаите на евентуално неправилно изчисление на дължимите разноски. По повод искане за поправка на очевидна фактическа грешка съдът не може да измени или отмени собственото си определение. В случая се иска промяна в мотивите и диспозитива на определението, което би представлявало цялостно изменение на формираната воля на съда. Видно от мотивите на определение № 1 967/21.07.2022 г. по в. гр. д. № 1231/2021 г. на Апелативен съд София съдът е преценил, че хонорар от 1 500 лв. съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, като го е намалил съразмерно до 1 230, 76 лв. с оглед изхода на спора – чл. 78, ал. 3 ГПК. Тези мотиви са намерили отражение в диспозитива на соченото определение, поради което искането за поправка на очевидна фактическа грешка в същото се явява неоснователно. Като правилно атакуваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС