Определение № 12079 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. С определение № 1643 от 21.08.2024 г., постановено по адм. д. № 419/2024 г. Административен съд - Добрич е оставил без разглеждане жалбата на „Делфи – 2017“ ЕООД, ЕИК 204581971, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, [улица], представлявано от Л. П., срещу допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 92-ФК/22.04.2024 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейност“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от „Делфи – 2017“ ЕООД, чрез адв. Г.Друмева. В същата се поддържа, че определението на Административен съд – Добрич е неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени съдебния акт и вместо него да постанови друг такъв, с който да бъде уважено искането за спиране на допуснато предварително изпълнение на заповедта. Ответният по жалбата – началник на отдел „Оперативни дейност“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображенията: С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане, депозираната жалба с искане за спиране на предварителното изпълнение и отмяна на разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на ЗПАМ № 92-ФК/22.04.2024 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейност“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 2 ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – автосервиз, находящ се на адрес: гр. Добрич, [адрес], стопанисван от „Делфи – 2017“ ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е посочил, че ЗПАМ е връчена на дружеството на 31.07.2024 г., а жалбата е подадена на 16.08.2024 г., поради което е подадена извън срока по чл. 60, ал. 5 АПК. Формирал е извод, че оспорването по чл. 60, ал. 5 АПК е недопустимо, тъй като е направено след изтичане на тридневния срок, регламентиран в посочената разпоредба. Определението е правилно. Съгласно чл. 60, ал. 5 АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва пред съда в тридневен срок от съобщаването му. Съдът, въз основа на правилна преценка на доказателствата по делото, е приел, че искането за спиране на допуснато предварително изпълнение е просрочено. Процесната ЗПАМ е връчена на управителя на дружеството – Л. П. на 31.07.2024 г. Жалбата до Административен съд – Добрич е подадена чрез ТД на НАП – Варна, видно от пощенското клеймо, на 16.08.2024 г., поради което съдът правилно е приел, че е направено след изтичане на срока по чл. 60, ал. 5 АПК и е недопустимо. Основните твърдения на частния жалбоподател за неправилност на постановеното определение са основани на неправилно приложение на материалния закон при връчване на ЗПАМ, като се правят и оплаквания, че на „Делфи – 2017“ ЕООД е издадено наказателно постановление, което е връчено 15.08.2024 г., а запечатването е определено за 19.08.2024 г., т.е. три дни след извършеното връчване. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Производството по чл. 60, ал. 5 и сл. от АПК по аргумент от разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от АПК е независимо производство от оспорването на основния административен акт, по което е приложено, още повече от оспорването на наложена имуществена санкция с наказателно постановление по чл. 53, вр. чл. 83 от ЗАНН. Обстоятелството, че издаденото наказателното постановление срещу „Делфи – 2017“ ЕООД е връчено на управителя Л. П. на 15.08.2024 г. е ирелевантно за преценката за допустимост на жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ЗПАМ. Касае се различни по предмет и правни последици производства, които подлежат на оспорване по различен процесуален ред. В конкретния случай връчването на екземпляр от ЗПАМ № 92-ФК/22.04.2024 г. е удостоверено с разписка (л. 11 от делото), в която е посочена датата на връчване (31.07.2024 г.), лицето, което е получило индивидуалния административен акт (Л. П. – управител на „Делфи – 2017“ ЕООД), и негов подпис. В разписката е вписано и лицето извършило връчването (Д. Г.), както и неговата длъжност (ИП) в Териториална дирекция Варна. С оглед изложеното и при липса на визираните в частната жалба пороци постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение