Определение № 668 от 09.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 184/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. А., И. В. И., Д. В. Е. и И. И. Д., чрез адв. Р. П., против определение № 588/13.10.2025 г. по в.т.д. № 570/2022 г. на Апелативен съд – В., II състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата им за изменение на въззивното решение в частта за разноските за втората инстанция, чрез намаляване на присъдените в полза на ответника “Космос Ферзихерунг” (Cosmos Versicherung) – Германия разноски от 20 030,06 лева, както и чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. П. от 514,07 лева - разликата над 4 829,84 лева до поисканите 5 343,91 лева. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната част. По отношение на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение се изразява несъгласие с приетата от апелативния съд фактическа и правна сложност на делото, отчитането на броя на предявените искове и проведените съдебни заседания, счетени за такива извън обичайния при подобен род дела, за да се отхвърли възражението за прекомерност. Излагат се доводи и за неприложимост на минималните възнаграждения по наредбата, приета от съсловната организация на адвокатите, съгласно разясненията в решение по дело С-438/22 на СЕС и формираната след постановяването му практика на ВКС. Счита се, че макар делото да е с международен елемент и да е било необходимо изследване на приложимото право, във връзка с което производството е било спряно поради образуваното пред СЕС дело С-86/23, видът и характерът на извършените от адвоката на застрахователя действия за защита по въззивните жалби и значително по-кратката продължителност на производството, същото не се отличава съществено от подобни дела срещу застрахователни дружества в случаите на ПТП, настъпило на територията на Република България. Подчертава се, че пред въззивния съд спорът се е свеждал само до размера на дължимото на ищците обезщетение и до възражението за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Приети са писмени доказателства и е изслушана една експертиза – КСМАТЕ. При тези данни се сочи, че не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, доколкото изходът му е бил в зависимост от решението на СЕС по дело С-86/23. По отношение на претендираното от адв. П. допълнително възнаграждение за оказаната на ищците правна помощ се твърди, че въззивната жалба на застрахователя е отхвърлена за обща сума 58 673,88 лева, поради което дължимият й хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА възлиза на 5 343,91 лева, а не на присъдения 4 829,84 лева. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба “Космос Ферзихерунг” изразява становище за неоснователност на същата. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С решение по в.т.д. № 570/2023 г. по описа на Апелативен съд – В., след частична отмяна на решение № 239/17.06.2022 г. по т.д. № 240/2021 г. на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените искове на Д. ПЕТРОВА А. за разликата над 19 558,30 лева до присъдените 25 000 лева, на И. В. И. – над 19 558,30 лева до присъдените 35 000 лева, на Д. В. Е. и на И. И. Д. – над сумата от по 14 668,72 лева до присъдените от по 20 110,42 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на В. И. И. в резултат на ПТП от 02.08.2017 г., причинено от водача на лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № ER-IG82, застрахован по задължителна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество, ведно с годишна лихва за забава в размер на пет процентни пункта над основния лихвен процент на БНБ, считано от 19.09.2018 г. до окончателното им изплащане, и е частично потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част за уважаване на исковете в тези размери и за отхвърляне на иска на Д. А. за разликата от 25 000 лева до предявения размер от 130 000 лева, на И. И. от 35 000 лева до предявените 180 000 лева и на Д. Е. и И. Д. – от по 20 110,42 лева до предявените по 130 000 лева. Сезиран с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, в обжалваното определение апелативният съд е приел следното: Относно присъденото адвокатско възнаграждение на ответника е посочил, че производството е по предявена пряка претенция срещу застраховател при настъпило ПТП на територията на друга държава членка. Предвид приложимото немско материално право съгласно Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. (“Рим II”), страните е следвало да съобразят поведението си и да организират защитата си съобразно установеното немско законодателство към момента на инцидента – 25.09.2019 г. Разгледани са и са взети предвид въпроси - предмет на преюдициално запитване по дело С-86/23 на СЕС, както и приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в хипотеза на “особено тясна връзка” съгласно решението по горецитираното дело. В хода на въззивното производство са събрани писмени доказателства, изслушана е комплексна съдебна експертиза. Решаващият състав е акцентирал на проявената от процесуалния представител на застрахователя активна позиция – подаване на въззивна жалба и отговор на тази на ищците, изразяване на становище по спора в депозирани молби, участие в проведените съдебни заседания. При тези данни е заключил, че спорът се характеризира с особености, които го отличават спрямо типичните случаи на искове по чл. 432, ал. 1 КЗ. Отбелязал е, че предмет на производството са кумулативно съединени искове на Д. В. Е. и И. И. Д., Д. П. А., действаща лично и като законен представител на И. В. И., за сумите от по 130 000 лева от всеки от първите трима, съответно от 180 000 лева от И. И.. Въз основа на горното апелативният съд е преценил, че определеният размер на адвокатското възнаграждение за представителството на застрахователя пред въззивната инстанция е справедлив и съобразен с приетото в решение по дело C-438/2022 г., а искането на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК не подлежи на уважаване. По отношение на размера на възнаграждението на адв. Р. П., предоставила защита по реда на чл. 38 ЗА, апелативният съд е съобразил отхвърлянето на жалбата на ищците като неоснователна, както и уважаването на жалбата на застрахователя изцяло по отношение на Д. П. А. и И. В. И. (присъдено обезщетение от по 19558,30 лева или 10 000 евро) и отхвърлянето й по отношение на Д. В. Е. и И. И. Д., за които е претендирано да не се присъжда обезщетение поради недоказаност на претенцията им по основание и размер (присъдена обезвреда от по 14 668,72 лева - левовата равностойност на 7 500 евро, след приспадането на платените от застрахователя в рекламационното производство 2 500 евро). При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на застрахователя апелативният съд е съобразил фактическата и правна сложност на делото и гореизложените критерии, с оглед на което е изчислил същото на по 2 414,92 лева за защита по всяко от обжалванията, отправено срещу претенциите на Д. В. Е. и И. И. Д.. Посочил е, че сумата е формирана, като се умножи следващото се адвокатско възнаграждение в общ размер 18 091,1664 лева по уважения дял на претенциите от общо 29 337,44 лева и се раздели на интереса от 109 889,58 лева, въведен пред въззивната инстанция. По тези мотиви е изменил решението си в частта за разноските, като е присъдил на адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в общ размер 4 829,84 лева, и е оставил без уважение искането в останалата част. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Несъстоятелни са доводите на частните жалбоподатели за намаляване на присъдените в полза на застрахователя разноски. Съгласно приложения по делото списък по чл. 80 ГПК (на л. 244 и сл. от в.т.д. № 570/2022 г. на С - В.), претендираните от въззивника ответник разходи възлизат общо на 22 763,84 лева, като в тази сума е включено и адвокатско възнаграждение от 20 330 лева, платено по банков път. Следователно определените от апелативния съд по съразмерност разноски от общо 20 030,06 лева обхващат и други разходи на страната, а не само адвокатски хонорар. По отношение на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъдат споделени доводите на апелативния съд. Делото се отличава с фактическа и правна сложност. Касае се за случай с международен характер – ПТП, настъпило извън територията на Република България. Защитата на страната е изисквала съобразяване с установеното приложимо чуждо материално право, както и с практиката на СЕС по тълкуване на разпоредби на Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. (“Рим II”). В хода на въззивното производство са събирани и нови доказателства. От процесуалния представител на застрахователя е подадена въззивна жалба, отговор на тази на ищците, различни становища и молби. Определеното му адвокатско възнаграждение е съизмеримо с изхода на делото – при общия обжалваем интерес във въззивното производство от 530 883,40 лева е постигнато отхвърляне на претенциите до 501 545,96 лева. При тези данни правилен е изводът в обжалваното определение за неоснователност на възражението на ищците по чл. 78, ал.5 ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение на адвоката на ищците от 4 829,84 лева спрямо много по-ниския размер на уважената част от исковете. Определеното на адв. П. адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ не следва да бъде увеличавано. При уважена част от исковете от 29 337,44 лева спрямо общия обжалваем интерес във въззивното производство от 530 883,40 лева, по съразмерност не й се дължи допълнителна сума над присъдената 4829,84 лева. По тези съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,