Определение № 3698 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1636/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на В. Д. М. и В. В. М., чрез адв. А. Г., срещу въззивно решение № 113 от 02.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 189/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 63 от 11.04.2022 г. по гр. д. № 489/2022 г. на Районен съд – Тутракан в частта за разваляне по иска на В. П. Т. срещу В. Д. М. и В. В. М. на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, сключен между В. П. Т. и Г. П. Т., от една страна, и Л. В. Т. – М., от друга страна, до размера на 1/2 /една втора/ от правата и задълженията, прехвърлени и създадени с него. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба В. П. Т., чрез адв. Е. Г., в който оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. С молба вх. № 12472 от 11.10.2023 г. ответникът – касатор В. В. М., чрез своя пълномощник и баща В. Д. М. /вторият ответник – касатор, редовно упълномощен с изрично пълномощно – т.10 от приложеното към молбата пълномощно с рег.№2733/01.08.2022г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от нотариус с рег.№220/ е заявил, че: ищецът по делото и ответник по касационната жалба В. П. Т. е починал на 18.09.2023 г., а В. В. М. се явява единствен негов наследник и като такъв той е касатор и ответник в настоящото производство пред ВКС и на основание чл. 233 ГПК се отказва от предявения иск по гр. д. № 489/2021 г. по описа на Районен съд – Тутракан и моли за прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановеното решение. Към молбата е представено заверено копие от удостоверение за наследници от 06.10.2023 г., издадено от Община Тутракан, видно от което В. П. Т. е починал на 18.09.2023 г. и единствен наследник по закон е неговият внук В. В. М. по право на заместване на майка му Л. В. Т. – М.. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение намира искането за процесуално допустимо. Същото е направено от страна в процеса, която е активно легитимирана да предяви молба по чл. 233 ГПК и да упражни правото си по тази разпоредба във всяко положение на делото, доколкото е настъпило сливане на качеството ищец и ответник в лицето на В. В. М.. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за отказ от иска, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено ведно с потвърденото с него първоинстанционното решение и производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение