Определение № 5546 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4207/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт К. Недялкова, срещу определение № 1725/01.12.2023 г., постановено по адм. дело № 238/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 1603/13.11.2023 г. по постановено по същото адм. дело № 238/2023 г. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно, като моли за отмяната му. След описание на приети от съда факти и приложими разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004 г.) възразява, че съдът е присъдил по-голям размер на възнаграждението от претендирания от жалбоподателя. Не прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът - „Аргус“ ЕООД, редовно уведомен за подадената частната жалба, не изразява становище и не прави искания. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С постановено решение № 343/23.05.2023 г. по настоящото дело Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на „Аргус“ ЕООД, уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, с изх. № 02-130-2600/1110 от 13.01.2023 г., издадено от на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. По отношение разноските сторени от жалбоподателя, съдът е уважил възражение за прекомерност на ответната страна, като е намалил размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1680 лева на 500 лева, на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Така, прибавяйки и заплатената държавна такса от 50 лева, съдът е осъдил ДФЗ да заплати на „Аргус“ ЕООД общо 550 лева, за разноски по делото. По искане на дружеството-жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е издадено определение № 1603/13.11.2023 г. по делото. В мотивите към него съдът е изложил, че счита за неправилна собствената си преценка в решение № 343/23.05.2023 г. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което на „Аргус“ ЕООД следва да бъде присъден като разноски пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение - 1680 лева. В диспозитива на това определение обаче, Административен съд Пазарджик е записал, че осъжда ДФЗ да заплати на „Аргус“ ЕООД сумата от 650 лева, вместо присъдените разноски от 600 лева. По молба на дружеството за поправка на допуснатата в диспозитива на това определение очевидна фактическа грешка е постановено определение № 1725/01.12.2023 г., което е предмет на обжалване в настоящото производство. В мотивите към него съдът е изложил, че посочването на сумите 650 лева и 600 лева се дължи на грешка. Правилните суми на сторените разноски са 1730 лева, т. е. заплатеното адвокатско възнаграждение от 1680 лева и 50 лева за таксата, като е сгрешен и размерът на присъдените разноски с решение № 343/23.05.2023 г., които са 550 лева. С диспозитива на обжалваното определение е постановена поправка на допуснатата грешка в диспозитива на определение № 1603 от 13.11.2023 г., като вместо „650 лева, вместо присъдените разноски по делото в размер на 600 лева“, да се чете: „1730 лева, вместо присъдените разноски по делото в размер на 550 лева“ Определението е правилно. С оглед характера му - за поправка на допуснати в определението по чл. 248 ГПК очевидни фактически грешки и реалното наличие на такива грешки в него, обосновано първоинстанционният съд е пристъпил към тяхната поправка. Действително посочването на сумите 650 лева и 600 лева не се основава на никакви факти по делото, нито на мотивите и диспозитива на постановеното по делото решение, а още по-малко на мотивите към самото определение № 1603/13.11.2023 г. Ето защо като е допуснал поправката на тези грешки, съдът се е съобразил със собствените си изводи за размера на сторените от жалбоподателя разноски - 1730 лева, от които от 1680 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса, както и на присъдените с решение № 343/23.05.2023 г. разноски в размер на 550 лева. Поради това правилно е била извършена исканата поправка. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът е присъдил по-голям размер на исканото от „Аргус“ ЕООД адвокатско възнаграждение, тъй като видно от списъка по чл. 80 ГПК (л. 86), дружеството е претендирало присъждането на адвокатско възнаграждение в размер именно на 1680 лева и 50 лева държавна такса. Друг е въпросът дали е налице основание за определяне възнаграждението по чл. 8, ал. 1, вр чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., но същият не е предмет на настоящото производство, тъй като не се обжалва постановеното по делото определение по чл. 248 ГПК, а само определението за поправка на очевидни фактически грешки. Поради това упражняваният контрол от настоящата инстанция е дали е налице грешка и дали тя е била правилно поправена с оглед волята са съда. Съществуването на факта на грешките са установява по делото и те са били правилно поправени от административния съд. Поради това атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно постановено, а това налага да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение