Определение № 11474 от 28.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Е. В. Х. с адрес: град Созопол, [улица], чрез упълномощен представител адвокат Д. Стойков против Протоколно определение № 4410 от 10.06.2024 г. по административно дело № 1771/ 2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което се СПИРА производството по същото дело до влизане в сила на краен съдебен акт по административно дело № 1552/ 2023 г. по описа на Административен съд- Бургас. Счита се, че при постановяване на обжалваното определение съдът не е преценил доказателствата по делото, поради което постановеното определение не съответства на материалния и процесуалния закон и е необосновано и неправилно. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът- Зам. министъра на културата чрез процесуалния представител в писмено становище моли да се остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който прегражда по– нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Административният съд е бил сезиран с жалба на Е. Х., подадена чрез процесуален представител, против становище изх. № СТ-84-584/04.08.2023 г. на зам. министъра на културата, с което е отказано съгласуване на инвестиционен проект за „преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в УПИ II – 274, кв. 31 по плана на гр. Созопол, общ. Созопол, част „Архитектурна“, фаза „Технически проект“. За да постанови обжалваното определение Административен съд– Бургас е приел, че са налице основанията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.144 АПК, поради което делото следва да бъде спряно до влизане в сила на краен съдебен акт по административно дело № 1552/ 2023 г. по описа на Административен съд- Бургас. С тези мотиви производството по административно дело № 1771/ 2023г. по описа на съд Бургас е СПРЯНО до влизане в сила на краен съдебен акт по административно дело № 1552/ 2023 г. по описа на Адм. съд Бургас. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложима в административното производство на основание чл. 144 АПК, посочва, че съдът спира съдебното производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по делото, по което производството се спира. В мотивите към Тълкувателно решение № 2/ 19.11.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/ 2014г. е прието, че връзката на преюдициалност между двете дела, следва да е „обусловена от връзката между субективните права и правопораждащите ги факти“, като съдържание на конкретните правоотношения. Преценката за обусловеност между делата и на основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се извършва въз основа на данните за предмета на делото. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело- което има значение за правилното му решаване. Съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/ 09.07.2019 г. по тълкувателно дeло № 1/ 2017 г., ОСГТК на ВКС се има предвид точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. Посочено е и че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. В случая в обжалвания съдебен акт такъв анализ липсва. Не е анализирано доколко е налице връзка и тя води до обусловеност на второто дело от изхода на първото. Принципно принудителната административна мярка цели да предотврати или да преустанови извършено нарушение- чл.22, чл.23 ЗАНН. Становището за съгласуване на инвестиционен проект, има оценъчен характер, за неговото съответствие с норми, правила и изисквания- чл.83, чл.84 ЗКН. В конкретния случай липсват съображения защо съдът е приел, че са налице основания за спиране на съдебното производство. Няма такива за предмета на едното дело, за предмета на другото дело, каква е връзката между тях и в какво се изразява преюдициалността. Не е обсъдено по какъв начин наложената ПАМ обуславя издаденото становище. Това налага отмяна на обжалваното определение като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение