Определение № 3725 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1901/2026 г.
ВКСIV гражданско отделение07.07.2026 г.докладчик Хрипсиме Мъгърдичян
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 3630 от 20.02.2026 год. /изпратена по пощата на 19.02.2026 год./ на „Ебикуити България“ ЕООД срещу решение № 50 от 28.01.2026 год., постановено по гр. дело № 1918/2025 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му, в която, след частична отмяна на решение № 7071 от 19.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 6604/2024 год. по описа на Софийски градски съд, са уважени предявените от М. Д. В. срещу „Ебикуити България“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на „Ебикуити България“ ЕООД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 3630 от 20.02.2026 год. /изпратена по пощата на 19.02.2026 год./ на ответника „Ебикуити България“ ЕООД, чрез адв. Г. К. /надлежно упълномощена/, срещу решение № 50 от 28.01.2026 год., постановено по гр. дело № 1918/2025 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му, в която, след частична отмяна на решение № 7071 от 19.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 6604/2024 год. по описа на Софийски градски съд, са уважени предявените от М. Д. В. срещу „Ебикуити България“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 002 от 10.07.2020 год. на управителя на “Медия Пат България“ ЕООД и ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 02.07.2020 год. до 10.11.2020 год. в размер на 5 716.08 евро. Касаторът /ищец/ М. Д. В. не е подала писмен отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, след като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена срещу решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С касационното решение инстанционният контрол по ГПК е изчерпан, тъй като според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСВ, съдебните производства по граждански дела протичат в три инстанции, последната от които касационна. Ето защо решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване според чл. 296, т. 1 ГПК – поради изчерпана функционална подсъдност /в този смисъл определение № 727 от 18.12.2009 год. на ВКС по ч. т. дело № 793/2009 год., I т. о., ТК, определение № 587 от 14.10.2010 год. на ВКС по ч. гр. дело № 540/2010 год., IV г. о., ГК, определение № 544 от 17.07.2012 год. на ВКС по ч. гр. дело № 471/2012 год., IV г. о., ГК, определение № 196 от 19.03.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1868/2013 год., III г. о., ГК, определение № 631 от 01.10.2015 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3889/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 69 от 25.02.2022 год. на ВКС по гр. дело № 2499/2020 год., IV г. о., ГК и др./. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
5- чл. 290 ГПК
- чл. 296, т. 1 ГПК
- чл. 10, ал. 1 ЗСВ
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1