Решение № 2781 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 234/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ен Пи Си" ЕООД, ЕИК 130438308, чрез адв. Бърчев, срещу Решение № 19518 от 06.06.2025 г., постановено по адм. дело № 7601/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22002222001648-091-001/12.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 917/04.07.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - София при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът изцяло е възприел констатациите и правните изводи на приходните органи, съгласно които, в противоречие с материалния закон и практиката на Съда на ЕС и на Върховния административен съд, като основание за отказа на данъчен кредит по процесните доставки е посочена липсата на техническа и материална обезпеченост на доставчиците. В подробно изложение се твърди, че с представените още в хода на ревизията и в съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства е установено по категоричен начин реалното изпълнение на процесните доставки на стоки, както и използването им за икономическата дейност на дружеството. Като неправилни и необосновани се оспорват и изводите на съда за нереално изпълнение на декларираните от ревизираното дружество вътреобщностни доставки /ВОД/. Излагат се доводи, че по делото е доказано по несъмнен начин изпълнението на предвидените в чл. 7 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС предпоставки за признаване на действителното изпълнение на процесните ВОД. В съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Бърчев, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановена отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът – директор на дирекция ДОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-22002222001648-091-001/12.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 917/04.07.2023 г. на директора на ДОДОП – София при ЦУ на НАП, с който на "Ен Пи Си" ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 166 723,49 лв., заедно с лихви в размер на 14 251,24 лв., както следва: в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер 76 641 лв. по фактури, издадени от "Ен Пи Си трейд" ЕООД и "Кристал бизнес груп" ЕООД; допълнително начислен ДДС в общ размер 90 082.49 лв. във връзка с неоснователно приложена нулева ставка на данъка по фактури с обща данъчна основа в размер на 450 412.41 лв., по които ревизираното лице е декларирало ВОД на стоки към Jagetic J.D.O.O., Хърватия. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. По отношение на установените задължения по ЗДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ен Пи Си трейд" ЕООД и "Кристал бизнес груп" ЕООД, АССГ е формирал извод за недоказаност на реалното изпълнение на доставките на стоки от посочените дружества. Съдът е приел, че от представените във връзка с транспорта по доставките от "Кристал бизнес груп" ЕООД товарителници, в които са вписани данните за МПС, името на изпращача, превозвача и получателя на стоките, както и количеството на същите, не се установява действителното извършване на транспорта на стоките - Еко клим (течност против замръзване на соларни системи). Същите не са точно и ясно попълнени – липсват посочени адреси на натоварване и на разтоварване, положени са подписи от необозначени лица. Констатирано е, че съгласно постъпилата при ревизията информация от Агенция "Пътна инфраструктура" автокомпозициите от МПС (влекач) и ремарке, с които се твърди да е извършен транспортът на процесните стоки, не са засечени да пътуват по релацията Разлог-София на дати на доставките, фигуриращи в товарителниците. Съдът е отрекъл доказателствената стойност на представените заявки, като неподписани от заявителя и поради непредставяне на хартиен носител на електронните съобщения, с които се твърди, че са изпратени до доставчика. Относно ангажираните анализни свидетелства, издадени от "Кристал бизнес груп" ЕООД, е констатирано, че не носят дати и в тях не е индивидуализирана конкретната партида на продукта Еко клим. Техническите спецификации носят дати повече от година преди датите на твърдените доставки, а наред с това в тях не са индивидуализирани конкретните партиди на продуктите - разредители за битум и за алкидни бои, от които партиди са взети анализите. Формиран е извод, че представените приемно-предавателни протоколи са негодни да докажат прехвърляне на собствеността върху стоките съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, тъй като в тях не е описано действието по предаване на стоките от продавача и реципрочното им приемане от купувача. За предал в тях фигурират имената на две лица (И. И. и Р.П.), но е положен един подпис, което не позволява да се установи кое от двете лица е предало стоката, дали и кое от тях има качеството материалноотговорно лице. Първоинстанционният съд е формирал извод за недоказаност на действителното изпълнение на декларираните от ревизираното дружество ВОД към Jagetic J.D.O.O., Хърватия. В тази насока съдът е съобразил на първо място, че по фактури № 11526/02.09.2020 г., с предмет доставка на разредител за алкидни бои 33 200 л и № 11527/07.09.2020 г., с предмет - разредител за Битум - Битуменол 29 800 л, не е проследим стоков поток. В приемно-предавателните протоколи, с които се твърди стоките да са получени от доставчика "Ен Пи Си трейд" ЕООД, като потребител е посочено чешко дружество West International Logistic S.R.O., а в тази част на спора се твърди, че именно тези стоки са били предмет на ВОД към хърватското лице Jagetic J.D.O.O. За недоказано е прието и действителното транспортиране на стоките, тъй като в представените международни товарителници, в клетка 24 "стоките получени" липсва място и дата на получаване, а фигурира само печат на получател и парафи, положени от необозначено лице. Констатирано е също, че превозвачът "Ен Пи Си трейд" ЕООД не е представил доказателства за заплащани превозни такси, в т.ч. за движение по пътната мрежа на Гърция, винетни стикери, документи за зареждане на гориво, тахошайби или данни от дигитален тахограф. Не са представени доказателства, че автомобилите са се движили на посочените дати и са извършили транспортни услуги до адреса, вписан в ЧМР - място на разтоварване на доставката в Гърция. Съдът не е кредитирал представеното в хода на съдебното производство потвърждение за получаване на стоките в периода от 01.09.2020 г. - 30.09.2020 г. от хърватското дружество, с мотив, че същите са представени единствено на вещото лице. Доказателствената стойност на представените документи, с които ревизираното лице цели да докаже реално извършени ВОД, е разколебана и с оглед на събраните доказателства във връзка с направените запитвания за обмен на информация по реда на Регламент 904/2010/ЕС, тъй като от представения отговор е установено, че хърватският данъкоплатец е лице с рисково поведение. АССГ е констатирал и липсата на доказателства за осъществена електронна кореспонденция във връзка със заявки за получаване на стоките. Въз основа на представените доказателства за извършено плащане по банков път е прието, че преводите са нареждани от името на Jagetic J.D.O.O. в полза на "Ен Пи Си" ЕООД от открита на територията на страната банкова сметка на "Олегхром" ДЗЗД в "Инвестбанк" АД по сметка на адвокат Г. Андреев, който е предоставил доверителна банкова сметка за извършване и получаване на преводи от клиенти и към доставчици. От събраните банкови извлечения не е възможно да се установи към кои фактури са относими извършените плащания. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В частта на установените задължения по ЗДДС, в резултат на отказан данъчен кредит: Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. ". Неправилен е изводът на съда за недоказаност на реалното изпълнение на доставките на стоки от "Ен Пи Си трейд" ЕООД и "Кристал бизнес груп" ЕООД. В хода на ревизията от ревизираното дружество и от доставчиците му са представени както процесните фактури, така и вторични, съпътстващи ги документи, установяващи реалното изпълнение на доставките на стоки. Изпълнено е изискването на чл. 71 ЗДДС - издадените от доставчиците фактури съответстват на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в т.ч. отразено е количеството и вида на стоките. Към спорните фактури са приложени приемно-предавателни протоколи и товарителници, съдържащи описание на вида и количеството на предадените стоки /Еко клим - течност против замръзване на соларни системи, доставени от "Кристал бизнес груп" ЕООД; Разредител за Битум-Битуменол и разредител за алкидни бои, доставени "Ен Пи Си трейд" ЕООД/, заедно с единична и обща стойност, които съответстват на съдържанието на първичните счетоводни документи. Следователно, необосновано АССГ е приел, че между страните по сделките не е извършена индивидуализация на предмета на доставките по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Същевременно, ангажираните още в хода на ревизията писмени доказателства във връзка с действителното изпълнение на доставките от "Ен Пи Си трейд" ЕООД и "Кристал бизнес груп" ЕООД не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство. Изложените мотиви от директора на ДОДОП София в решението, потвърждаващо спорния РА, за некредитирането им неправилно са приравнени от съда с оспорване на доказателствата по реда на чл. 193 ГПК. В подкрепа на извода за реално осъществяване на доставките е и заключението на приетата по делото без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е констатирало въз основа на представените по делото доказателства счетоводното отразяване на посочените доставки на стоки, както в счетоводството на "Ен Пи Си" ЕООД, така и при доставчиците. Установено е и че двамата доставчици са разполагали с количества от процесните стоки, необходими за осъществяване на спорните сделки. Извършено е плащане на фактурите по банков път. Не могат да бъдат споделени и мотивите на АССГ, че не е доказано транспортирането на стоките. Както е установил и съдът, в приложените към фактурите товарителници са отразени данните за МПС, с което е осъществен превозът, имената на изпращача, превозвача и получателя на стоките, както и количеството на същите. Мястото на натоварване и на разтоварване е отразено в представените заявки, в които също са посочени данни за използваното МПС и имената на водачите. Във връзка с извършения превоз на стоките са приложени и пътни листове, съдържащи данни за изминатия маршрут. Неприлагането на електронните съобщения, с които са изпращани посочените заявки, чието авторство не е оспорено от приходните органи, не може да обоснове извод за тяхната неистинност. Не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд и на приходните органи във връзка с доказателствената сила на представените от ревизираното дружество и доставчиците му частни документи. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на стоки или услуги е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Същевременно, следва да бъде съобразено, че действителното извършване на процесните доставки е потвърдено в хода на ревизията от управителите на дружествата – доставчици, които са представили всички изискани им доказателства, в т.ч. за счетоводното им отразяване, за произхода и за разполагаемостта на стоките и за начина на изпълнението им. Гореизложеното обуславя неправилност на извода на приходните органи, възприет и от съда, че ревизираното дружество не е доказало реалното изпълнение на спорните доставки на стоки. От приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява изпълнението на всички формални и материални изисквания на националния закон и на Директивата за ДДС за признаване правото на данъчен кредит по процесните доставки. Доказано е както притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, действителното извършване на доставките, в т.ч. реалното предаване и приемане на стоките от доставчиците на получателя. В частта на установените задължения в резултат на непризнати ВОД: За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. В случая, въз основа на фактическите установявания на съда и констатациите на приходните органи, е установено, че стоките - Разредител за алкидни бои, Разредител за Битум – Битуменол и Еко Клим, предмет на процесните ВОД, са придобити от ревизираното дружество в резултат на описаните по-горе доставки от "Ен Пи Си трейд" ЕООД и "Кристал бизнес груп" ЕООД. Въз основа на представените по делото счетоводни регистри на ревизираното дружество, в т.ч. счетоводен регистър Аналитични салда за период на сметка 3040 Стоки-продажби на едро за периода 01.09.2020 г. - 30.09.2020 г., съдебно-счетоводната експертиза е констатирала, че за фактуриране на процесните стоки „ЕН ПИ СИ" ЕООД е разполагало с необходимите количества, за да извърши доставка към хърватското дружество. Безспорно е установено, че получателят по ВОД е с валиден идентификационен номер по ДДС към датата на съответното данъчно събитие. Не е спорно също, че транспортът по процесните ВОД е за сметка на хърватското дружество - получател. Следователно, в случая приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи че стоките са получени на територията на друга държава – членка. Потвърждението е със задължителни реквизити: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. В хода на ревизията от задълженото дружество са представени транспортни документи – международни товарителници, които доказват както транспортиране на стоките по всяка от спорните доставки до територията на друга държава членка – Гърция, така и получаването им от Jagetic J.D.O.O. Превозните документи съдържат всички изискуеми реквизити според чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като е посочен изпращачът, превозвачът, рег. номер на транспортните средства, получателят, разтоварният пункт, положени са подписи и печати от изпращача, превозвача и получателя. Необоснован е изводът на ревизиращите органи, възприет и от съда, че в същите не е отразено мястото на разтоварване. Във всички товарителници, представени в хода на ревизията от "Ен Пи Си" ЕООД е отразен конкретен адрес на разтоварния пункт в Гърция (кл. 3). Противно на приетото от съда, приемането на стоките на конкретно посочена дата е удостоверено с печат на чуждестранното дружество и подпис на негов представител (кл. 24), като имената на лицето, получаващо стоките не е сред задължителните реквизити на товарителницата. Поради това и съгласно чл. 9, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки следва да се приеме, че процесните международни товарителници се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Извършването на превоза на стоките от територията на страната до територията на Гърция е потвърдено при извършената насрещна проверка и от транспортното дружество, което е предоставило доказателства за ползваните МПС и водачите им, които са имали сключени трудови договори с "Ен Пи Си трейд" ЕООД. Представен е договор от 01.12.2019 г., сключен между Jagetic J.D.O.O. и "Ен Пи Си трейд" ЕООД, с който на последното дружество – превозвач, е възложено извършването на превоз на петролни продукти, фракции и разредители. От приложените по делото счетоводни регистри експертизата е констатирала, че за периода 01.09.2020 г. – 31.12.2020 г. транспортното дружество е издавало фактури на клиента, начислявани са приходи и са получавани плащания от същия. На следващо място, в хода на съдебното производство е представено писмено потвърждение от управителя на хърватското дружество - Mateo Jagetic, с което се потвърждава получаването на стоките по всички процесни фактури, издадени от "Ен Пи Си" ЕООД през данъчен период м. 09.2020 г. (приложение 7 към първоинстанционното дело). Потвърждението съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, като са отразени: съответната дата и място на получаване - Pyrgos Chalastra, раг.965, Ind.Zone, Thessaloniki, Greece; видът и количеството на стоката; регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът; име на лицето, предало стоките – Н. П., управител на доставчика; име на лицето, получило стоките- M. J., управител на Jagetic J.D.O.O. Потвърдено е и условието на доставките – ExW /място на товарене. Мотивите на АССГ за некредитиране на този документ са взаимно противоречиви, доколкото, съдът посочва, че същият е представен в хода на съдебното производство, но същевременно приема, че не е представен по делото и не е част от съдебната преписка. В тази връзка следва да се съобрази, че писменото потвърждение от управителя на хърватското дружество е приложено по първоинстанционното дело /приложение 7/ и е представено с молба от жалбоподателя от 17.07.2024 г., видно от приложен опис (л. 241 от делото), заедно с други първични и съпътстващи документи в изпълнение указания на съда. Допълнително представените от дружеството доказателства, в т.ч. тези, въз основа на които е изготвена съдебната експертиза, са приети с протоколни определения на съда от 18.07.2024 г. и от 06.03.2025 г., постановени по първоинстанционното дело. Доказано е и плащане по доставките по банков път, което обстоятелство, противно на приетото от АССГ, е констатирано и от приетата по делото експертиза, като вещото лице е отразило в табличен вид извършените плащания по всяка от процесните фактури, издадени от "Ен Пи Си" ЕООД на Jagetic J.D.O.O /л. 57 от експертизата/. Произходът на средствата и причините за внасянето им чрез упълномощени лица са ирелевантни за преценката на действителното плащане по ВОД, доколкото в ангажираните банкови извлечения като основание за плащане е посочена конкретната фактура и платецът. Съгласно тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В разглеждания случай ревизираното дружество е представило изискуемите според националния закон документи, сочещи осъществяване на предпоставките за освобождаване от облагане с ДДС на декларираните вътреобщностни доставки. Доказано е, че правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставките и стоката е изпратена и получена в друга държава-членка, вследствие на което е напуснала физически територията на България. Осъществяването на транспорта и приемането на стоките на територията на Гърция е установено от представените международни товарителници и от писменото потвърждение от получателя. В този смисъл, изводът на първоинстанционния съд, че издадените фактури към хърватския търговец не документират реално извършени ВОД, а стоките са реализирани на територията на Република България, при липса на каквито и да е доказателства в тази насока, е необоснован и формален. Както приходните органи, така и съдът не са изложили конкретни мотиви, подкрепени от категорични данни, че ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е част от данъчна измама. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло поради противоречието му с материалния закон. На отмяна подлежи и спорният ревизионен акт. Съобразно изхода на делото в полза на касатора следва да се присъдят разноски по представен списък в общ размер на 19 146,76 евро, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 18 406,51 евро с ДДС и 740,25 евро – платена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение