Решение № 2062 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Варна срещу Решение № 616/02.05.2023 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 2930/2022 г., с което е обявена за нищожна негова Заповед № ДК-19-ВН-02/09.11.2022 г. (изменена със Заповед № ДК-19-ВН-03/07.12.2022 г.), нареждаща на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ забрана ползването на строеж „Хоспис, представляващ промяна предназначението на съществуваща вилна сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант, в УПИ XXII-1282А, кв. 36 по плана на „Вилна зона“.

Ответниците Р. К. С. и Г. Г. С. са на позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Неоснователен е доводът, че приетата съдебно-техническа експертиза била ненужна и е дала грешно заключение.

1. Съдът коректно е разграничил основанието за назначаване на експертизата – уточняване на техническите характеристики на обекта, от становището за категорията на строежа, което не е кредитирал, тъй като е от правно естество. Затова правилно заключението на вещото лице е възприето единствено в частта му по т. 1, съдържаща фактически констатации.

2. Решаващите изводи на първостепенния съд за принадлежността на конкретния обект (хоспис) към пета категория строеж, обуславяща порока на заповедта по чл. 146, т. 1 АПК, са направени при правилно тълкуване и прилагане на закона, противно на заявеното касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

а. Административният орган е приел строежа за трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗУТ. Измежду двата възможни вида обекти, предвидени в разпоредбата, хосписът попада в сградите за обществено обслужване (по този въпрос по същество не съществува спор), спрямо които са уредени две алтернативни изисквания – да притежават разгърната застроена площ над 5000 кв.м или капацитет от 200 до 1000 места за посетители.

б. Чл. 137, ал. 1 ЗУТ установява родовите признаци, на които следва да отговарят обектите при включването им в съответната категория, в случая – площта или капацитета на сградата. Всеки отделен обект, независимо от специалните му функции или по-тясно предназначение, следва да отговаря на тези признаци. Предмет на делегацията за издаване на наредба от министъра на регионалното развитие и благоустройството е номенклатурата на видовете строежи, но по категориите с принципните белези, определени в закона – по аргумент от чл. 137, ал. 2 ЗУТ и чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 7, ал. 2 ЗНА.

в. Действително, в чл. 6, ал. 3, т. 5 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, на който се позовава касаторът, фигурира и хосписа като строеж от трета категория. Изброяването на обектите от категорията обаче се основава на общите правила за квадратура и капацитет по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗУТ, т.е. обектите са разграничени по видови признаци, но в обхвата на предявимите към всички тях родови критерии.

Обектите от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ – сгради за обществено обслужване, се различават от съответните им в трета категория по РЗП и капацитет, които са занижени – до 1000 кв.м. или до 100 места за посетители. Номенклатурата на сградите за обществено обслужване с тези характеристики се съдържа в приложение № 2 на Наредба № 1/30.07.2003 г., към което чл. 10, ал. 1, т. 4 от същия акт изрично препраща, а в т. 2, б. „в“ присъства и хосписа. С други думи, видовете обекти по приложението трябва да бъдат отнесени към определена категория съответно на притежаваните от тях характеристики за площ или капацитет.

Доколкото капацитетът на хосписа е 22 бр. легла, а брутната му РЗП е под 1000 кв.м., той отговаря на изискванията за обект от пета категория, както е приел и първоинстанционният съд.

г. Главният довод в касационната жалба, че хосписът е от трета категория по предназначението си, не намира нормативно оправдание.

Извън техническите качества на обектите и другите показатели, припознати от ЗУТ при категоризирането им, хосписът не е изрично обявен от закона за притежаващ една възможна категория по неговия вид, респ. по функционален критерий. Следователно и по отношение на него са важими общите изисквания като условие за квалификацията му.

Неотносима е аргументацията за категорията на обекта, черпена от особения статус на хосписа по чл. 28 от Закона за лечебните заведения, налагащ завишен контрол. Регистрацията на хосписа по специалния закон се подчинява на различни правила, произтичащи от осъществяваната дейност, които не засягат по предположение режима за категоризация на строежите по ЗУТ, в които се извършва самата дейност.

д. Неприложим към казуса е чл. 137, ал. 4 ЗУТ като предпоставка категорията на хосписа да бъде завишена, както твърди касаторът.

Не са налице критерии, по които хосписът да попада едновременно в две различни категории. По изяснените вече причини такъв критерий не е и предназначението на обекта. Ако пък то не е релевантно в случая, приемането на виждането на административния орган би означавало всички обекти с дублиращо се предназначение, но с различни параметри съобразно изискванията за категоризация по чл. 137, ал. 1 ЗУТ, винаги да се отнасят към по-високата категория, а едва ли това е целта на закона.

3. При заключението относно действителната категория на строежа, заповедта е издадена извън материалната компетентност на административния орган, ограничена от чл. 178, ал. 5 ЗУТ в обсега на забраната на ползването на строежи от първа до трета категория (за останалите категории вж. ал. 6 на текста). Обявената от съда нищожност на заповедта е дължимият правен резултат от връзката между порока на акта и последицата от констатирането му, утвърдена в теорията и съдебната практика.

Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение