Решение № 1687 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 367/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Бурнарски“ ЕООД, гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Славчев, срещу решение № 9716 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1291/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение на кмета на Община Пловдив, с което е отказано издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост, за разполагане на количка за хот-дог по подадено от него заявление и е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди нищожност и неправилност на решението – отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е формирал своя самостоятелна воля, а е пресъздал съображенията по съществото на спора от друг съдебен акт по сходен спор. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорения акт. Претендира се прогласяване нищожността на съдебното решение, а в условията на евентуалност неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – кмета на Община Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложена по делото писмена молба, чрез процесуалния представител юрк. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на „Бурнарски“ ЕООД срещу решение на кмета на Община Пловдив, с което е отказано издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост за разполагане на количка за хот-дог, намиращо се в гр. Пловдив, ул. „Златарска“ с ъгъла на ул. „Константин Иречек“, за периода от 09.10.2024 г. до 31.03.2025 г., за площ от 3 кв. м. по подадено от дружеството заявление вх. № 24Ф-5383/09.10.2025 г. В мотивите на отказа е посочено, че заявената локация е основна пешеходна зона в централната част на гр. Пловдив, поради което поставянето на допълнителни преместваеми обекти на пешеходната зона би затруднило свободното преминаване на гражданите и гостите на града, което в допълнение към предвидените за същия период културни събития би затруднило свободното преминаване. Административният орган се е позовал и на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив /НРППОУТДОДЕГОТОП/, както и че на посочената от заявителя локация няма предвидено място за разполагане на премествами обекти, съгласно утвърдените за това зони с Решение № 199 взето с Протокол № 10 от 20.06.2024 г. на Общински съвет - Пловдив за одобряване на схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства. В решението се сочи още, че и посоченият в заявлението период за разполагане на количка за хот-дог е изтекъл, което прави незаконосъобразно издаването на индивидуален административен с обратна сила. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 7, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът приема за безспорно в случая, че актуалната към момента на издаване на оспорения отказ схема за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив е тази, одобрена с решение № 199 по Протокол № 10/20.06.2024 г. на Общински съвет – Пловдив, която не предвижда в пространството на ул. „Златарска“ с ъгъла на ул. „Константин Иречек“ да бъдат поставяни преместваеми обекти, поради и което в случая отказът е постановен в съответствие с разпоредбите на НРППОУТДОДЕГОТОП. Според съда не е налице противоречие и неяснота между нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП, тъй като чл. 7, ал. 1 определя общите изисквания, на които следва да отговарят всички преместваеми обекти, а нормата на чл. 9, ал. 1 посочва допълнителните изисквания към мобилните преместваеми обекти, т. е., за да бъде издадено разрешение за ползване на общинско място в централната градска част на гр. Пловдив за поставяне на мобилен преместваем обект, във всеки случай заявеното за ползване място следва да е отразено в одобрената от общинския съвет схема по чл. 7, ал. 1, въз основа която да се изработи схемата по чл. 9, ал. 1, която да бъде одобрена от главния архитект на Община Пловдив, като в този смисъл разпоредбите в приетите от Общинския съвет - Пловдив наредби не заобикалят закона, а го доразвиват съобразно предвиденото в нормата на чл. 56а, ал. 2 от ЗУТ. Прието е от съда също така за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с така издаденият административен акт се засяга търговската му дейност, тъй като с решението на Общински съвет – Пловдив е приета схема, в която са определени зоните за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив, която не предвижда в заявеното пространство да се поставят преместваеми обекти, като наложеното ограничение не касае единствено преместваемите обекти на жалбоподателя, а предвидените правила касаят всички мобилни и стационарни преместваеми обекти на посочената територия, тъй като се касае за централната архитектурно-историческа част на града, където подобни обекти биха създали неестетически облик на пространството около археологическите забележителности и където човекопотокът е особено засилен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение отговаря на всички изисквания за валидност – същото е постановен от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, както и е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити, съдържа ясна диспозитивна част и е подписано от съдията. Съдебният акт е постановен от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда, в съдебно производство, образувано по оспорване на индивидуален административен акт. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля и не е нищожно, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. В тази връзка следва да се има предвид също така, че възпроизвеждането в мотивите на съдебното решение на съображенията по съществото на спора, съдържащи се в друг съдебен акт по идентичен спор, каквито твърдения се излагат в касационната жалба, сочи на липсата на мотиви, което от своя страна представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до необоснованост на съдебния акт, но не и до неговата нищожност. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че обжалваното решение е постановено и в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните по делото доказателства. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – кмета на Община Пловдив. Правилен е и решаващият извод на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ за издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост. Съгласно чл. 56а, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти – публична общинска собственост, могат да се ползват за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи – открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите по ал. 1 на чл. 56а от ЗУТ, какъвто безспорно е и процесната количка за хот-дог, се определят с наредба на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ или по чл. 13а от ЗУТ, като задължение, както на заинтересуваните лица, така и на административния орган е да спазват изискванията на одобрената от съответния общински съвет наредба по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. В съответствие със законовото изискване условията и редът за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Пловдив са регламентирани в НРППОУТДОДЕГОТОП, като спазването на установените правилата в тази наредба следва да се преценяват от съда при контрола за законосъобразността на отказа за издаване на разрешение за поставяне на количка за хот – дог на място – общинска собственост, и във връзка с това, относимите разпоредби правилно са анализирани от съда в конкретния случай. Доколкото не е спорно по делото, че мястото, върху което е поискано от жалбоподателя да разположи мобилен преместваем обект – количка за хот-дог, е общинска собственост и се намира на ул. „Златарска“ с ъгъла на ул. „Константин Иречен“, гр. Пловдив, то в съответствие с чл. 7, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП разрешението за поставянето на преместваем обект и ползване на това място следва да се издаде въз основа на одобрена от Общински съвет – Пловдив схема. От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че с Решение № 199 по Протокол № 10 от 20.06.2024 г. на Общински съвет – Пловдив, на основание чл. 56 от ЗУТ и чл. 7, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП, са одобрени схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив: площад „Централен“, ул. „Княз Александър I Батенберг“, площад „Римски стадион“, ул. „Райко Даскалов“ – до пешеходен мост и прилежащите пешеходни пространства – пешеходна зона А, зона Б, зона В и зона Г, в който обхват попада и заявената от жалбоподателя локация за разполагане на количка за хот-дог. Не е спорно по делото също така, че в така одобрената схема за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти не се предвижда разполагане на мобилни търговски съоръжения на място, намиращо се в гр. Пловдив, ул. „Златарска“ с ъгъла на ул. „Константин Иречек“. При така установеното по делото първоинстанционният съд достига до правилния извод, че заявеното от жалбоподателя искане за издаване на разрешение за разполагане на количка за хот-дог на място – общинска собственост, не съответства на предвижданията на актуалната схема за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив, което по арг. на чл. 56а, ал. 2 от ЗУТ обосновава законосъобразност на постановения от административния орган отказ. Правилно съдът приема също така, обратно на твърдяното от касатора,че в случая не е налице противоречие и неяснота между нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП, доколкото първата разпоредба определя общите изисквания за поставяне на всички преместваеми обекти, а втората посочва допълнителни изисквания към мобилните преместваеми обекти /какъвто безспорно е процесната количка/, като изготвянето на схемата от районната администрация и одобряването й от главния архитект на общината не изключва приложимостта в случая на схемата за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти, тъй като заявеното за ползване място следва да е отразено в тази схема и въз основа на нея да се изработи последващата схема по чл. 9, ал. 1 от НРППОУТДОДЕГОТОП. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че приложимите в случая разпоредби на наредбата противоречат на чл. 56 и чл. 56а от ЗУТ, доколкото изрично законът предоставя в компетентност на съответния общински съвет определянето на конкретните условия за издаване на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти. Не може да бъде предмет на настоящото съдебно производство и въпроса доколко наредбата на Общински съвет - Пловдив е изчерпателна относно всички условия за издаване на разрешение за ползване на място – общинска собственост, каквито доводи се излагат в касационната жалба. Изложените в касационната жалба възраженията, свързани със законосъобразността на решението на Общински съвет – Пловдив за одобряването на схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона I на гр. Пловдив също са неоснователни. Този акт на общинския съвет не е предмет на делото и не може да бъде обсъждан в това производство, тъй като косвен съдебен контрол е недопустим. В тази връзка се явяват и неоснователни твърденията на касатора за незаконосъобразност на оспорения отказ с оглед на ограничаване на неговата търговска дейност и засягане свободата на стопанската инициатива. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил и всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба. Оплакването на касатора, че в обжалваното решение липсват същински мотиви, тъй като са възпроизведени в него дословно мотивите на друг съдебен акт, е неоснователно. Видно от съдържанието на съдебно решение, административният съд е възприел съответни на доказателствата по делото фактически установявания и въз основа на тях е извел правните си изводи, като обстоятелството, че и в двете съдебни решения съдът се позовава и цитира една и съща нормативна уредба, доколкото е налице идентичност на двата спора, не обосновава извод за липсата на мотиви в оспореното в настоящото производство съдебно решение. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Пловдив е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лева /40.90 евро/, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,