Определение № 3320 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2339/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. П., чрез адв. И. П., срещу определение № 467/14.04.2025г. по в.гр.д.№ 722/24г. по описа на ОС Русе, с което по реда на чл. 248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по делото решение, като са присъдени на ищеца П. разноски за адвокатски хонорар за въззивното производство в размер на 1000 лева. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и иска присъждане на пълния договорен и изплатен размер от 1890 лева. Насрещната страна по жалбата – „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. К., я оспорва. Настоящият състав на ВКС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения: Атакуваното определение е постановено по искане на П. за присъждане на разноските за въззивното производство, които са били заплатени за защита по отхвърлената въззивна жалба на „Йеттел България“ и са в общ размер от 1890 лева. Въззивният съд е приел, че такива му се следват, но е счел възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК за основателно и затова е присъдил разноски в размер на 1000 лева, вместо 1890 лева. Преценката на въззивния съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неправилна. Въззивното производство се е развило по жалби и от двете страни, като тази на ответника е срещу два иска - по чл. 344 т.1 КТ и по чл. 225 КТ. Спорът е трудов и с не висока правна сложност, но е усложнен фактически. Пред въззивната инстанция са проведени три съдебни заседания, събирани са нови доказателства – свидетелски показания и експертиза; адвокатският пълномощник на ищеца е подал отговор на въззивната жалба на ответника; взел е становище по доказателствените искания, направени с нея; явявал се е във всяко от трите съдебни заседания и е задавал въпроси на свидетелите и вещото лице; в последното съдебно заседание е взел аргументирано становище по съществото на спора по въззивната жалба на ответника. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, включително този по чл. 11, не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. По тези показатели, предвид изложеното по – горе, няма основание да бъде намален заплатеният от ищеца адвокатски хонорар за защита срещу въззивната жалба на ответника или възражението за прекомерност е неоснователно. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС