Определение № 572 от 04.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 475/2012 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 63353 от 12.V.2012 г. на [фирма] - С., подадена против определението на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от з.з. на 1.VІ.2012 г., постановено по гр. дело № 8734/2012 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - е била върната касационна жалба на този търговец срещу постановеното по същото дело въззивно решение от 2.ІІІ.2012 г. Оплакването на търговеца частен жалбоподател е за неправилност на атакуваното определение на СГС, поради което се претендира отменяването му „със законните последици от това”. Инвокирани са доводи, че съобщението на въззивния съд по чл. 285, ал. 1 ГПК не е било надлежно връчено на неговия единствен процесуален представител по пълномощие, а на друг адвокат, който обаче не е практикувал в кантората по съдебния адрес на дружеството: [населено място], [улица]. Поради това в процесния случай срокът по чл. 285 ГПК въобще не бил започвал да тече. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Д. А. А. /гражданин на РФ/ писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани с доводи, че съобщението на въззивния съд е било редовно връчено на съдебния адрес на търговеца настоящ частен жалбоподател, тъй като както неговият процесуален представител /адв. М. А. от САК/, така и адв. З. З., на която въпросното съобщение е било връчено със задължението да го предаде, са от софийското адвокатско д-во „В. и партньори”, чиито адрес съвпада със съдебния такъв, посочен от [фирма], видно от общодостъпната информация на сайта www.varadinovlaw.bg. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС частната жалба на [фирма] - С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съгласно чл.51, ал. 1 ГПК връчването на адвокат става лично в неговата кантора (или на всяко място, в което той се намира по служба). Връчването в кантората може да се извърши „на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката”, като при удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя. Видно от служебно изготвената разпечатка от сайта www.varadinovlaw.bg, e, че адвокатското бюро „В. и партньори” включва в състава си освен адв. Я. В., още и адвокатите М. А. и З. З. и неговият адрес е в [населено място], [улица], което обстоятелство по необходимост налага извод, че извършеното на 4.V.2012 г. връчване на указанията на въззивния съд по чл. 285, ал. 1 ГПК на адв. З. З. е произвело валидно действие по отношение процесуалния представител на търговеца адв. М. А.. В тази връзка настоящият състав на ВКС счита за нужно да подчертае, че - съгласно чл. 3 ГПК – не само участващите в съдебните производства лица, но „и техните представители”, под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, вкл. и като изнасят пред съда само истината. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение