Определение № 7920 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 вр. с чл.213а, ал.7 вр. с чл.213а, ал.1, изр. Второ и чл.231 АПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. П. от гр.Асеновград, подадена против разпореждане № 4902 от 03.06.2024г., постановено по адм. дело № 3016/2023г. по описа на Административен съд Пловдив. Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане като твърди, че не е получил, нито надлежно са му връчени указания за отстраняване на нередовности във връзка с подадена от него частна жалба №6029/04.04.2024г. по описа на АС Пловдив. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадена от него частна жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като разгледа частната жалба с оглед наведените в нея доводи, обжалваното определение и доказателствата по делото, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от страна за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, подписана е надлежно с електронен подпис. По силата на чл.213а,ал.7 АПК изрично е предвидена възможност за обжалване на акта с частна жалба по реда на чл.229 и сл. АПК. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане № 4902 от 03.06.2024г., постановено по адм. дело № 3016/2023г. по описа на Административен съд Пловдив е оставена без разглеждане частна жалба №6029/04.04.2024г. по описа на АС Пловдив, на основание чл.231 вр. с чл.213а, ал.1 АПК. За да постанови този си акт, първостепенният съд е счел, че в дадения преклузивен седмодневен срок не са отстранени нередовности на подадената частна жалба, указани в негово разпореждане за без движение №3144/05.04.2024г. Приел е, че указанията са връчени по електронен път на 16.05.2024г. и срокът за отстраняването им е изтекъл на 23.05.2024г., работен ден. Частният жалбоподател оспорва надлежното изпращане и получаването на указанията. Разпореждането на АС Пловдив е правилно като краен резултат при корекция на мотивите. Частният жалбоподател Д. И. П. е жалбоподател по адм. Дело №3016/2023г. по описа на АС Пловдив, по което в жалбата си е посочила адрес в гр.Асеновград. В хода на производството по делото жалбоподателката П. е изпращала по делото по електронен път документи и молби като се е идентифицирала с електронен подпис и електронен адрес [интернет адрес]. /л.131,134, 136,145 от делото/. По същият начин на 28.12.2023г. и от същата електронна поща П. е подала заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в Единния портал за електронно правосъдие и достъпът й е разрешен на 04.01.2024г. Частната й жалба №6029/04.04.2024г.по описа на АС Пловдив е подадена като електронно подписан документ. Разпореждането за оставянето й без движение - №3144/05.04.2024г. по делото е изпратено като прикачен файл от деловодството на АС Пловдив на 16.05.2024г. на електронна поща [интернет адрес] като има получен отговор от електронната система на abv.bg, че съобщението е успешно изпратено и получено в пощенската кутия на притежателя на електронния адрес. При тези данни следва да се приеме, че връчването на разпореждането за без движение е надлежно и редовно. Съгласно чл.137 АПК съобщението е връчено на жалбоподателката на посочен от нея електронен адрес по реда на чл.18а,ал.4,т.2 АПК и това е адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за връчване. Както се посочи, този електронен адрес е посочен от жалбоподателката в кореспонденцията й със съда и е електронният адрес, от който тя самата комуникира със съда, подавайки подписани с електронния й подпис заявления и документи. Също така и на основание чл.38а, ал.3 ГПК, приложим на основание чл.144 и чл.228 АПК, с подаването на заявление за достъп до електронното дело и съобщения в Единния портал за електронно правосъдия, се счита, че жалбоподателката се е съгласила да приема електронни изявления и електронни документи и съобщения в съдебното производство като няма данни за оттегляне на това съгласие. Доколкото по делото няма данни документите, изпратени от АС Пловдив и получени на електронния адрес на П. да са и изтеглени, то тогава и на основание чл.137,ал.3 АПК се счита, че съобщението от 16.05.2024г., за което няма данни да е изтеглено в 7-дневен срок от изпращането му, е връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Или, даденият от АС Пловдив 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите изтича в края на 31.05.2024г., работен ден. Към постановяване на обжалваното разпореждане на 03.06.2024г. срокът е изтекъл и няма данни нередовностите да се отстранени. Налице е наведеното в акта основание за връщане на частната жалба. С оглед на изложеното подадената частна жалба е неоснователна. Оставянето на частната жалба без разглеждане е еднозначно по правни последици с връщането й по смисъла на чл.213а, ал.1 АПК, поради което и предвид изложеното по-горе обжалваният съдебен акт като правилен следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,