Определение № 287 от 09.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 336/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2145 от 12.11.2014г. по ч.т.д. № 554/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение молба вх. № 4066/20.06.2014 на частния жалбоподател за изменение на определение № 1090 от 09.06.2014г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател счита за неправилен извода на апелативния съд, че с поведението си насрещната страна не е дала повод за образуване на производството пред него, както и че присъждането на разноски в конкретния случая е обвързано от правния резултат по основния спор. Поддържа, че ако ищецът е бил посочил правилно местно и родово компетентния съд, е нямало да се стигне до образуването и воденето на производство по оспорване на подсъдността и до извършване на допълнителни разноски от частния жалбоподател в частното производство пред апелативния съд. Счита, че отричайки на частния жалбоподател правото му на разноски в процеса, воден за защита на правото му срещу него да бъде воден допустим исков процес, съдът е толерирал противоправното процесуално поведение на насрещната страна – ищецът, предявил недопустими съобразно родовата им подсъдност искове, като му е дал възможност, неплащайки разноските за това, да черпи права от това свое противоправно поведение. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените в произвоството пред апелативния съд разноски, както и разноските за настоящото производство. Ответникът И. Т. А. като [фирма] не представя отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 1090 от 09.06.2014г. по ч.т.д. № 554/2014г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по частна жалба на [фирма], е отменено определение № 190 от 01.04.2014г. по т.д. № 26/2014г. на Пазарджишки ОС в частта му, с която делото е изпратено по подсъдност на Шуменския окръжен съд, като вместо това е изпратено прекратеното със същото определение дело по подсъдност на Шуменски районен съд, както и е оставено без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за производството. С обжалваното определение № 2145 от 12.11.2014г., постановено по същото дело, Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение искането на [фирма] за изменение на определение № 1090 от 09.06.2014г. в частта му за разноските и за присъждане на разноски за производството. Съдът е приел, че отговорността да бъдат понесени направените разноски по правило е обвързана от крайния изход от съдебния спор, като съдът се произнася по искането за разноски с акта, който приключва този спор. Приел е, че с определението си съдът определя родово компетентния съд, не прекратява висящността на спора и с него не се формира като правна последица сила на пресъдено нещо. Поради това е счел, че делото не е приключило по смисъла на чл.81 ГПК, което да обуслови произнасяне по искането за разноските на този етап от производството. Обжалваното определение е правилно. С него съдът се е произнесъл по искане за изменение в частта за разноските на определение, постановено в производство по частна жалба срещу определение на Пазарджишки окръжен съд, с което е прекратено производството пред него и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Шумен. С това определение не се разрешава със сила на пресъдено нещо спорът между страните, а се разрешава въпросът относно местната и родовата подсъдност на предявения иск. Като последица от постановеното определение спорът между страните ще бъде разгледан от компетентния съд, който следва съобразно изхода на спора и правилото на чл.81 вр. чл.78 ГПК да разпредели направените от страните разноски. Поради това изводът на апелативния съд, че с постановяване на определението във връзка с подсъдността на спора делото не приключва през съответната инстанция по смисъла на чл.81 ГПК и не е налице основание за произнасяне по направените от страните разноски е съобразен с процесуалния закон. Неоснователен е изложеният в частната жалба довод, че с постановеното определение съдът е отрекъл на частния жалбоподател правото на разноски в процеса, воден за защита на правото му срещу него да бъде воден допустим исков процес – правото на разноски на всяка от страните е обусловено от изхода на спора между страните, който е предмет на делото, и поради това съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК по този въпрос съдът се произнася при приключване на делото в съответната инстанция. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,