Определение № 42 от 07.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 37/2011 г.

Настоящето производство е по чл. 351, ал. 5 НПК, образувано по жалба на Н. Й. Н. против разпореждане от 5.11.2010 г. по в. н. а. х. д. № 1062/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е върната частна жалба срещу определение за даване ход на делото в съдебно заседание. Жалбоподателят твърди, че по делото са били допуснати поредица от процесуални нарушения. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че разпореждането е законосъобразно, тъй като жалбата срещу определението не подлежи на разглеждане по касационен ред. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: С касационна частна жалба от 27.10.2010 г. Н. Й. Н. е атакувал въззивното определение, постановено в открито съдебно заседание на 26.10.2010 г., с което Плевенският окръжен съд е дал ход на в. н. а. х. д. № 1062/2010 г. С разпореждане от 5.11.2010 г. съдът е върнал жалбата по съображения за процесуална недопустимост - насочена срещу определение, което не подлежи на касационно обжалване, както и подадена от лице, което не е страна в производството и няма право на обжалване. При наличните данни разпореждането за връщане на частната жалба следва да бъде оставено в сила. Определението за даване ход на делото не попада в кръга на определенията, които подлежат на обжалване, на основание чл. 346 НПК, затова и жалбата законосъобразно е била върната като процесуално недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 5 НПК