Определение № 100 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4909/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 13703 от 20.08.2022г. на „ПАССОА-2000” ООД, ЕИК 130185584 против определение № 1457 от 02.06.2022г. по гр.д. № 3820/2021г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 78, ал.4 ГПК дружеството е осъдено да заплати разноски на ответниците по иска, дължими при прекратяване на производството поради отказ от иска: както следва: 1/ на С. И. Г. и Г. И. Ч. 610 лв.; 2/ на В. Б. Т., Г. М. Т., И. Й. Л. и Б. Р. Т. 2000лв.; 3/ на Н. Т. Т. - 1600лв; 4/ на А. Р. Р. и Ц. Р. Р. - по 500лв. на всеки от тях и 5/ на Н. А. Р. - 500лв. (В разпореждането за образуване на делото погрешно е отразено, че делото е по частна жалба вх.№ 5885 от 17.03.2022г., която е подадена от В. Б. Т., Г. М. Т., И. Й. Л. и Б. Р. Т. срещу неприсъждането на разноски в определението по прекратяване на производството. След постановяване на обжалваното определение от 02.06.2022г., с което разноски са им присъдени, жалбоподателите са заявили, че не поддържат тази частна жалба - виж молба от 16.12.2022г. на л.19 от делото). Частната жалба е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания. Посочено е единствено, че определението е неправилно и е поискана отмяната му. Отговор на частната жалба е подаден от ответниците В. Б. Т., Г. М. Т., И. Й. Л. и Б. Р. Т.. Те я намират за неоснователна. Ответниците А. Р. Р. и Н. А. Р. също оспорват частната жалба. Претендират разноски. Останалите ответници не са взели становище. Препис от частната жалба не е връчен на ответницата С. И. Г.. От справката при образуване на делото са налице данни, че тя е починала на 30.07.2021г. Видно от писмен отговор на въззивната жалба, подаден от адв. К. С. (л.29 от въззивното дело), в него се съдържа изявление, че С. И. Г. е починала и отговорът е подаден от наследниците й, без имената им да са посочени. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема, че частната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима. Обжалваният съдебен акт е недопустим в частта, с която са присъдени разноски на С. И. Г.. Определението е постановено срещу липсващ правен субект - починала страна по делото, без да са конституирани правоприемниците й. Съгласно чл. 227 ГПК при смърт на страна производството продължава с участието на правоприемниците. Горното обуславя обезсилване на определението в тази част и връщане на делото на въззивния съд, който да постанови съдебен акт след като конституира за участие в процеса наследниците на С. И. Г.. Тъй като с обжалваното определение на С. Г. и Г. И. Ч. са присъдени общо 610 лв. разноски, то обезсилването следва да обхване половината от сумата - 305 лв., която се полага на починалата страна. В останалата част частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение - правилно. Частният жалбоподател „ПАССОА-2000” ООД е предявил искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу множество физически лица, които искове са били отхвърлени с първоинстанционното решение на Софийски градски съд. По подадена от дружеството въззивна жалба е образувано производството пред Софийски апелативен съд, но с молба от 02.03.2022г. управителят е заявил отказ от предявения иск. Производството по делото е прекратено с определение в открито заседание на 10.03.2022г. В това заседание съдът е отложил произнасянето по претендираните от ответниците разноски в закрито заседание. С обжалваното определение от 02.06.2022г. е присъдил на С. И. Г. и Г. И. Ч. 610 лв. разноски за първата инстанция; на В. Б. Т., Г. М. Т., И. Й. Л. и Б. Р. Т. разноски 2000лв. за двете съдебни инстанции; на Н. Т. Т. 1600лв. разноски за двете инстанции; на А. Р. Р. и Ц. Р. Р. по 500лв. на всеки от тях разноски за въззивната инстанция и на Н. А. Р. също 500лв. разноски за въззивната инстанция. В определението е обсъдено и отхвърлено предявеното от дружеството-ищец възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Посочено е, че цената на иска е 48 895лв., които се претендират солидарно от ответниците и минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1996лв., а заплатените и претендирани възнаграждения са в по-нисък размер. Видно от приложените в първата и въззивна инстанция договори за правна помощ и платежни документи горепосочените възнаграждения действително са уговорени и заплатени. При горните обстоятелства частната жалба в частта, извън присъденото на С. И. Г. възнаграждение от 305 лв., се явява неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено в тази част. Разноски на ответниците не следва да се присъждат. Настоящето производство има за предмет спор относно разноските и в него не се носи отговорност за разноски. В разрез с целта на закона и с уредбата на отговорността по чл.78 и сл. ГПК би било създаването на нови задължения за разноски в рамките на процеса относно разноските. В този смисъл е утвърдената практика на ВКС: определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 696/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС; определение № 114/20.05.2016г. по ч.гр.д. № 1847/2016г. на ІІ г.о., определение № 196/12.06.2015г. по гр.д. № 9/2015г. на І г.о., определение № 683 от 21.12.2015г. по ч.гр.д. № 5089/2015г. на ІІІ г.о., определение № 76 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4562/2018г. на III г.о., определение № 88 от 20.05.2021г. по гр.д. № 3301/2019г. на ІІ г.о. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,