Определение № 4366 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Ст. Драгомирова от САК, срещу Определение № 10878 от 08.12.2023г. по адм. дело № 11366/2023г. на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № РД-22-7 от 03.11.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалвания акт и претендира за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че оспорването по жалбата на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология – Майчин дом“ ЕАД е недопустимо. Изложил е мотиви, че Решение № РД-22-7 от 03.11.2023г. на изпълнителния директор на ИАМН не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по арг. от чл. 145, ал.2 т.2 от АПК на какъвто подлежи първоначалният административен акт, а именно задължителните предписания, обективирани в т.7.1 – т.7.4 в Констативен протокол № КП-761/21.09.2023г., издаден от служители на ИАМН, съгласно чл.98, ал.2 изр.2 от АПК. Проверявайки служебно допустимостта на депозираната жалба и констатирайки, че оспорването е недопустимо по см. на чл.159, т.1 от АПК, АССГ я е оставил без разглеждане и прекратил образуваното производство. Определението е правилно. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че с разпоредбата на чл. 98, ал.2, изр.2 от АПК се прегражда съдебният контрол за законосъобразност на акта на горестоящия административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначалния административен акт. Съгласно нормата на чл. 145, ал.2 т.2 от АПК, на обжалване пред съда подлежат решенията на по-горестоящия административен орган, с които актът на долустоящия е отменен или изменен и въпросът е решен по същество. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като обективираните в т. 7. 1- т. 7. 4 от Констативен протокол № КП-761/21.09.2023г. задължителни предписания не са отменени или изменени от изпълнителния директор на ИАМН. По тези съображения, правилна е преценката на съда, че на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно визираната разпоредба, подлежи първоначалният административен акт, какъвто са сочените задължителни предписания, а не решението на изпълнителния директор на ИАМН. Предвид гореизложеното, АССГ правилно е преценил, че е налице хипотезата на чл. 159, т.1 от АПК е оставил жалбата без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство е прекратил. Като правилно и законосъобразно, определението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение