Определение № 1420 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 764/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 4812/ 24.10.2024 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 85 от 20.03.2023 г. по гр.д.№ 839/ 2022 г. в частта му, в която са отхвърлени предявените от М. Т. Н. против А. Х. Б. искове за заплащане на сумите 24 270 лева - изтеглени с банкова карта и дадени в брой парични средства, разликата над 966 лева до 6 462,80 лева - за ремонти на автомобил „Мерцедес“ рег. [рег.номер на МПС] и разликата от 6 300 лева до 6 600лева - за закупуване на същия автомобил и е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Т. Н. против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 85 от 20.03.2023 г. по гр.д.№ 839/ 2022 г. в останалата отхвърляща исковете част, като касационното производство в тази част е прекратено. С определението М. Т. Н. е осъден да заплати на А. Х. Б. 3 300 лв /три хиляди и триста лева/ адвокатско възнаграждение за касационното производство. Съгласно постановеното определение № 185/ 17.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 4815/ 2024 г. на друг състав на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, в частната жалба на ищеца Н. срещу определението от 24.10.2024 г. се съдържа искане за изменението му в частта за разноските. Делото е върнато за произнасяне по това искане от настоящия съдебен състав. Съдът констатира, че в частна жалба вх.№ 19899/ 19.11.2024 г., подадена от ищеца М. Т. Н. срещу определение № 4812 от 24.10.2024 г. по гр.д.№ 764/ 2024 г., е поискано намаляване на основание чл.78 ал.5 ГПК на присъдените в полза на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че разноските на ответницата в касационното производство съставляват адвокатско възнаграждение, което е прекомерно с оглед редакцията на Наредба № 1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и че поради необоснованото забавяне на производството възнаграждението е определено незаконосъобразно според редакцията на тази Наредба след изменения и увеличаване на размерите на възнагражденията. Ответната страна А. Б. оспорва искането. Поддържа, че размерите на възнагражденията по НМРАВ не обвързват съда, предвид постановеното от СЕС решение по дело С-438/ 22, но че размерът на уговореното и платено адвокатско възнаграждение е съобразен с материалния интерес по делото и е изчислен съобразно редакцията на НМРАВ към датата на уговарянето и плащането му. Съдът намира искането за допустимо, но разгледано по същество – за неоснователно. Правилно ответната страна възразява по приложението на НМРАВ, доколкото с решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 е установено, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Постановено е също, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. В съответствие с това решение на СЕС е установена и национална съдебна практика /определение № 6015/ 20.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 2577/ 2024 г., ІІ г.о. и цитираните в него/, според която съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредбата. От значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Значими за преценката на сложността на делото са и вида и броя на предявените искови претенции и тяхното съединяване, тъй като с изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразено със сложността на делото преценката се концентрира върху характеристиките на защитата. Видно от обстоятелството, че по делото са предявени множество обективно кумулативно съединени искове, не може да се приеме, че то не съставлява фактическа сложност. Заявени са и са подлежали на установяване множество факти, които според твърденията на ищеца са породили спорните права. Не може да се приеме, че делото не съставлява и правна сложност – показателен в това отношение е фактът, че процесуалният представител на ищеца е намерил за нужно в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да формулира девет въпроса, които е считал за разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. При тези условия от процесуалния представител на ответницата се е изисквало полагане на по-активни значителни усилия за защитата й, поради което съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 3 300 лв не е прекомерно. Поради това съдът не намира основание да измени постановеното определение в частта за разноските и